59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 2)
„Любовта всякога дава на човека повече, отколкото той е
изгубил.”
Драги братя,
Зная, всички вий бихте поискали, вместо да ви пишем и приказваме, да ви уредим неволите - ако сте беден, да имате богатство; ако сте болен - да оздравеете; ако сте слаб - да станете силен; да добиете власт, да се разпореждате с всички, които са около вас...
Тук сега сте притиснати, без средства, често болни, умислени, отчаяни. А нашите ратници трябва да бъдат хора силни и богати, и с власт. И вий всички може и трябва да станете такива - и ще бъдете - всички вие, които пожелаете, като повярвате в думите ни, защото каква смисъл би имало да ви говорим небивалици? А и какво по-лесно от това - да опитате думите ни и да видите дали те са истински? Но ще ги опитате тъй, както сеете вашето жито.
Така, ако дойде един човек и ви посочи едно житно зърно и ви каже, че това зърно може да ви даде сто други, и ако вие, без да знаете и разберете, го хвърлите някъде на земята и отидете на сутрешния ден и видите, че няма нищо покарало - ще наречете ли човека лъжец? Или ще трябва най- напред да научите как се оре, сее, как възраства житото, как дава клас, и от едно зърно - сто и повече зърна?
Та, и тия закони, които ще ви ги кажа, са верни, но и тях трябва да знаете как да ги приложите, как да ги посадите вътре във вас, не само на думи, а дълбоко в душата си. Без това, каквото и да ви се каже, то ще бъде все едно да сееш на камък, на суха и корава земя, на която зърното не може да пусне своите коренчета.
Защото, ако вие сте болни и аз да съм и най-добрият лекар и ви дам най-силните и добре действующи лекарства - но ако те стоят пред вас, без да ги вкусите, а само ги гледате - мислите ли, че нещо ще ви помогнат? Вий тогава може да си умрете както с тях, така и без тях, защото не е важно колко хляб има на една хлебарница, а е важно това парче хляб, което е влязло в стомаха ти и ти дава сили и живот да работиш.
Нима София някога е била без хляб? Никога? Но някои хора умряха от глад... Та да се разберем: не е важно какво аз или други ще ви каже - а това, което вие ще разберете и приложите. Не е важно да ви разправя как се готви зелник, как аз го готвя или някой друг, и вие да разправяте това пък на трети, че бил много вкусен и пр., а е важно вие да си го сготвите и го изядете - тогава само той става част от тялото ви - от вас самите и ако ще ви даде някаква сила - дава ви я. Та, и сега, това, което ще ви пиша - е същото, като да ви разправя как ще стане тоя зелник. Но първото условие е да нямате лоша мисъл за никого - да не мразите никого в света. Ако не можете за постоянно - поне за тая неделя, докато получите следното писмо, в което ще ви кажа как новата наука лекува болните, носи богатства, здраве и власт на всички, които искрено желаят това.
С братски поздрав:
Любомир
София, 7.ІV.1930 г.
