18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2)
„Само онзи човек, който е пробуден, той е силен. А онзи,
който спи - всякога е слаб!
И слабият, кога е буден; и силният, кога е буден - всякога са
силни!”
Животът ви е труден. И тия трудности се увеличават, защото вие сами отслабвате. На измършавелия или болен кон всеки товар му е тежък. А тежък е още товарът, защото е общ, а върху малко плещи лежи сега. Някога в селата имаше само „селяци”; сега има доксандокуз „исти”. Това ви се донесе отвън. То ви раздели и внесе омраза между вас. А това, което разделя и внася омраза между хората, от дявола е. - Но не от онзи, изписания с рога по иконите - това е старият му портрет - сега и той се е модернизирал: ходи с цилиндри и се вози на автомобили...
Оставете настрана всички тия донесени отвън програми, глупави ненависти и караници за тоя- оня - с тях затънахте до гуша вече в блатото на партизанщината. Погледнете шефовете и шефчетата на партиите и партийките, как пият и ядат заедно (когато им падне, разбира се), а вие за тях се карате, спорите, и даже избивате.
Търсете человеци измежду вас си - ако ще да са и най-прости, но да са честни. И да държат думата си. На парчета да ги правят - да не изневеряват на селото си, на идеалите си и поетите задължения. Стига се сте били по мостове, по които даже невменяеми хора са стигали до министерски кресла... Малко ви казвам, много разбирайте! Умни бъдете. Обич имайте помежду си - другото ще дойде от само себе си!
С братски поздрав:
Любомир
