11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 2)
„Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя-
то ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели.”
Драги братя,
За да може, трябва да знае човек. Но има разни видове знания. Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето. Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания.
Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото.
Старата наука и знания, т. е. досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение.
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво:
- Заповядайте, качете се!
Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда!” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото.
И тъй, търсете новия живот и новото в живота - то носи братство и обич към всички, разрешава всички спорове, оглажда всички неприятности, дава спор и берекет във всеки дом, който го е приел, благословията на небето върху всички, здраве на болните, сила на здравите, мъдрост на жадните, хляб на гладните.
Ето, това ново е край вас - то ви вика и предлага нови дни, изпълнени със смисъл, добрини и братска обич - ще спите ли още? Щастието не хлопа всеки ден на човешките порти - не го пропущайте!
С братски поздрав:
Любомир
