126. ОТНОВО ЗА РОЛЯТА ЦАРИЦАТА НА НОЩТА ВЪВ „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”.

КОНЦЕРТ ЗА УЧИТЕЛЯ НА ЦВЕТНИЦА. УВОЛНЕНА ОТ ОПЕРАТА

Л.Т.: И тогава Асен Найденов ме извика и ми каза: Давам ти Царицата на нощта да пееш.

В.К.: Това беше от операта...?

Л.Т.: Да пея Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” от Моцарт. А тогава Царицата на нощта излизаше върху облаци - отдолу, под нея, облаци. И дрехата й блести. Короната е върху дрехата й, луната, звездите. Но тя държи нож и дава този нож на Тамино. Думите са много отрицателни: „Жадувам грозно, страшно отмъщение. Смърт и проклятия, яростен плам в’мойта гръд гори.” Давам ножа и казвам: „Нека чрез теб Зорастро да загине!” - да го убия.

А Зорастро е бял брат. Той е председател на Бялото Братство. Аз изпях ариите пред Асен Найденов идеално, щото съм ги пяла и по радиото. Но когато ме извикаха при режисьора - и костюмите, и ми дадоха и ножа -не искам да го пея!

Влизам при Учителя и казвам: „Как така ще давам аз ножа да убият Зорастро? И тия отрицателни думи - нещо ме спира!

А Учителят ми каза: „То го има тука. Ще си представиш, в салона има една картина, че арахангел Михаил е стъпил върху злото.” (Имам го над главата ми, тази картина.)

В.К.: В твоята стая?

Л.Т.: С копието.

- Ами, Учителю, аз пък не мога да си го представя.

И в събота срещу Цветница идва брат Христов, и казва: Има нов афиш пуснат при бай Божил. В събота ти трябва да се явиш на оркестър. -Дават ми вече оркестрово, а не като в „Травиата”, Асен Найденов ми дава.

Аз не се явих на тая репетиция. И можех да бъда дисциплинарно уволнена, защото по цяла София имаше разлепени афиши с мойто име, че ще пея „Вълшебна флейта”, а аз не се явявам на оркестрово.

В.К.: На репетиция?

Л.Т.: С оркестър.

В.К.: На репетиция.

Л.Т.: Да. И утре вечер, на Цветница бе, на моя имен ден. И тогава отиват при Милкова-Золотович - старата примадона, тя да пее под моето име (което например никоя певица не иска да го прави). Можех да бъда уволнена дисциплинарно, а аз знаете ли какво направих?

Взех едно такси, качих се при Учителя, паднах на колене пред коленете Му и казах: „Учителю, аз идвам при Вас да пея концерт на Вас, на Бялото Братство. Аз не желая да пея там тая роля!

Той ме благослови и ми каза: Небето те пращаше там! Сега Невидимият свят временно те освобождава от тази роля, временно Невидимият свят те освобождава.

И аз изнесох на връх Цветница, вместо да пея при тях, аз изнесох концерт на Учителя. За това можех да бъда дисциплинарно уволнена. И въпреки това Учителят още ме задържа, но каза, че: Ти няма да вървиш назад, ще вървиш напред. Те ще те освободят.

И те ме освободиха. Но чакали са ме шест месеца да се върна, докато подпишат заповедта.

В.К.: Това е 48-а година.

Л.Т.: А, иначе ми дадоха бележка, че ме уволняват, но самото уволнение станало чак след шест месеца.