33. РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ

Наистина голямо заглавие. Кой малък може да определи или да каже нещо за работата на Учителя? Същото се отнася и за мене. Следователно, под работата на Учителя разбирам методите, с които той си служи, за да помага на своите ученици, последователи и слушатели, когато искат неговия съвет или подкрепа.

Един летен ден, през 1926 година, след една от беседите, които Учителят продължаваше още да държи в братския салон на улица „Оборище", аз преживях нещо много силно. Словото на Учителя беше много високо и силно. То разтърси съзнанието ми толкова много, че всяка клетка в мене трептеше. Беседата се свърши и аз още при излизането си от салона реших да не отивам в къщи на обяд, а да отида направо на „Опълченска", дето е пишещата машина. Имах силно желание да напиша беседата веднага, за да мине Словото още един път през мене и аз през него. Качих се на подуенския трамвай, който води за „Опълченска". Седнах в трамвая до една непозната госпожа. Тя ме погледна внимателно и ми каза: „Госпожице, вас ви тресе." - „Да, тресе ме", отговорих аз и продължих да си мисля върху работата, която ми предстоеше. Стигнах до „Опълченска" и влязох в стаята, дето е машината и се готвех да пиша. В този момент някой чукна на вратата и тя веднага се отвори. На вратата се показа Учителят с цигулка в ръка. Той ми каза: „Сега ще ти изсвиря една песен." Както бях още права, така си останах и започнах внимателно да слушам. Учителят свиреше и пееше една прекрасна песен. Аз слушах с голямо разположение и казах: Тук тоновете се спущат отгоре надолу във вид на спирали. Следях внимателно песента и думите, но можах да запомня само една музикална фраза, която накрая ще напиша.

След това Учителят взе цигулката си и влезе в стаята си. Не е това всичкото. Важно е какво Учителят направи с тази песен. Докато още Учителят свиреше и пееше, състоянието ми се смени. От треската не остана нито помен. Благодарих на Учителя, много му благодарих, не само затова, че ме освободи от треската, която не беше мъчителна, но и защото видях нагледно магическото действие на музиката като трансформатор на състоянията на човека. Видях, изпитах и проверих върху себе си метода, с който Учителят си служи. Едно остана да съжалявам, че не помолих Учителя да ми изсвири песента още един път. Сега си казвам: Достатъчно ми беше това. Седнах пред машината и до вечерта беседата беше готова. Отидох се в къщи разположена, обновена и доволна от това, което видях и научих. Благодаря за всичко.

19 май 1964 година.