3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО

(Подвиг)

Красива бе зората на 25 септемврий 1916 г. Слънцето, като грамаден кървавочервен диск се измъкваше бавно зад хоризонта и когато се издигна над него, сноп от лъчи позлатиха гладката повърхност на ленива и мътна тук Струма, а други - заиграха из китните и росни върхове и гъстия камъш и ги посребриха. Адски трясък раздруса земята и поздрави раждането на новия ден. Много противникови оръдия от разни калибри обсипаха мястото на заставите на II дружина от Бдинци, със стотици смъртоносни ядра. Огънят бе ураганен, а от време навреме се обръщаше на барабанен, с прекъсване. Ниско хвърчащ аероплан управляваше стрелбата им. Не бе по-слаба канонадата и вдясно по разположението на полка. Гъстият и висок камъш пречеше на непосредственото наблюдение, а връзката в тази блатиста и опасна местност бе слаба и ненадеждна, поради липсата на технически средства и силно разтегнатото разположение на частите в дадения не по силите им участък.

Към 6 часа сутринта срещу село Кара-Орман (Серско), разположено на северозападния бряг на езерото, след артилерийска подготовка, вражески пехотни части преминаха реката и прикрити от огнения валяк на своята артилерия, бързо настъпиха в тая посока, но изненадани от буйния огън на храбрата 5 рота на поручик Милчев Г.. окопана и добре маскирана в окрайнината на селото, бързо отстъпиха под закрилата на преградния си артилерийски огън и се скриха в окопите си. Обаче, по-на запад, по брода "Фитоки" незабелязано из гъстия камъш преминават други части и скрито се насочват и примъкват към за ставата от I взвод на 6 рота, която бе добре окопана южно от с. Ени-Махле. Скрита в блиндирания си окоп, тази застава мъчително изживяваше, в момента тежките и дълги минути на вражеския артилерийски огън, който бе запалил земята около нея и тя не виждаше наближаващата я смъртна опасност.

Когато към 12 часа на пладне артилерийският огън се пренесе оттук, то на около 150-200 крачки пред окопа и фланговете му неочаквано изпъкват, като изпод земята, две роти шотландци, с шарените пред тях бомбиери, подържани от огъня на осем картечница, разположени вдясно и почти в тила ни взвода.

И почва се борба страшна и неравна, борба на 1 срещу 8. Първата линия от бомбиерите на противника със силен бяг се пръска пред окопа, обхваща фланговете му и хвърля бомбите си от три страни срещу него. Зад тия други вълни ги застигат, хвърлял бомбите си и лягат на земята. Така безспирно се гонят вълните, настигат се, хвърлят бомбите си и пак лягат на земята, докато дохождат близо до окопа, огнената линия на когото е още мъртва, защото силен пушечен, картечен и бомбен огън обсипа защитниците - никой глава не може да повдигне. Това окуражава противника, но той е смъртно изненадан, защото когато се вдига и полита със зверски рев напред, защитниците го посрещат с бомбите си, които експлодират със страшен пукот, а пламъците им се увиват между редовете му и ги разредяват още по-силно.

Отново вълна след вълна се настигат и с адски трясък се изсипват бомбите върху оределите вече защитници. Картечници нервно квачат почти зад гърба им, но духът им не отпада и когато ехото на страшното българско "ура" се размесва с адския шум на горещия неравен бой, пробивайки си път с ножа, храбреците заемат втория си окоп на 50-60 крачки назад и оттам почват пак борбата.

Смутени и разсърдени от това спокойно измъкване, англичаните с още по-голяма ярост се нахвърлят от всички страни върху тях, но също тъй по-яростно бидоха отхвърлени с нож от малко останалите здрави герои, подпомагани с огън от тежко ранените си другари. Противникът е бесен и отново налита, сключва обръча в кръг и запалва с огъня си окопа, но нови бомби, излитащи от там го спират и държат на място. Огнена лава от олово и желязо безспирно пълзи по окопа, но корав е бдинецът, той зле отмъщава. Нови дивашки викове: "Предайте се диваци! Защо още се биете? Ще ви унищожим!" - на вълни се носеха на развален български език и достигаха до ушите на защитниците. И ето, развръзката настъпва! Слабите вече остатъци от взвода, поведени от смелия си началник офиц. кандидат Коста Николов (архитект от Видин) се вдигат и на нож с победния вик "ура" се понасят назад, разкъсват обръча и пак спокойно отстъпват и заемат синура на селското гробище, на около 200 крачки от кървавия окоп. Оттук непрекъснатия огън спира англичаните и те уморени от този 8 часов жесток бой, бързо отстъпват зад река Струма, а Бдинци, получили вече подкрепление, се окопават бързо и преустройват за нова борба.

Гробно затишие, нарушавано слабо от стенанията на последните въздишки на умиращите, почна да се настанява върху бойното поле, а вечерният здрач прогони страшния ден. Нощта бавно простря черния си мрак и обви в него, като в голямо траурно знаме, кървавата картина, оставена й на попечение от огнената буря... там лежаха между многото убити врагове и петдесет потънали в кръвта си трупове на героичния взвод, останал само с 14 души живи.

Подвигът бе добре оценен. Всички бяха наградени с кръст за храброст, а офиц. кандидат К. Николов с кръста за храброст I степен и повишен в чин подпоручик за бойни отличия.