22. ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ЧОВЕК
Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 276, 20.04.1941, с. 1.
Две хиляди години вече ние говорим за възкръсналия Христос, но като че ли признаването на този факт и вярата в тази истина са ни помогнали твърде малко да възкресим в себе си онова Божествено, онова велико и светло, което лежи в гроба на нашата душа, потиснато от плочата на неразумния живот.
ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! Това за нас е факт. То е една велика истина, благодарение на която ние все още се държим на повърхността на живота, не сме окончателно потънали в отрицателното и имаме вяра в бъдещето.
Христос възкръсна! И въз основа та този космически факт, духовната атмосфера на нашата земя е по-чиста, условията за разумен и щастлив живот са много по-добри, възможностите да напредваме във всяко направление, да се развиваме, да вървим по стъпките на възкръсналия Христос, са многократно увеличени.
Христос възкръсна! Това е факт. Но този факт не трябва да ни кара да заспиваме в блажената вяра, че „Той ни е изкупил с кръвта си” и, че следователно, нам не остава нищо друго освен да чакаме времето, когато ще влезем в царството небесно.
Не! След като Христос вече възкръсна, време е вече да заговорим и да заработим за възкресението и на човека. Защото първото не би било напълно и съвършено осмислено без второто.
Затова, именно, Христос дойде на земята, затова Той пострада и възкръсна - за да възкръснем и ний.
Ний, хората сме светли духове, искри от Божествения огън, частици от Неговата душа. Но ний сме погребани в гроба на материята - на несъвършенството, на собствените си недостатъци. Ний, светлите духове, напуснали и забравили своята небесна Родина, своето истинско Отечество, живеем със съзнанието на някакво ограничено смъртно физическо същество. Ний - безсмъртните наследници на неизбродимия океан на Вселената, живеем със съзнанието за принадлежност към едно малко парче земя, което може да задържи завинаги само нашия прах, но не и нашия Дух.
Колко ограничени са схващанията на обикновеното човешко съзнание, в което не прониква лъча на истината за нашето божествено естество! Колко криви разбирания, колко лъжливи представи изпълват и владеят днес съзнанието на човека!
„Доброто” и „злото" на човека са обикновено само негови представи. Колко далеч е той от истинското добро и колко криво разбира кое е истинското зло.
А няма възкресение за този, който не е успял да се ориентира всред лъжливите и относителни човешки схващания, за да поеме пътя към истинското добро.
Хората винаги са хулили истинското добро. И днес, както и преди две хиляди години, те живеят със своите фалшиви представи, хвърлят камъни и разпъват истинското добро, защото според техните мерки, то е зло.
И затова носителите на доброто са били, са и ще бъдат хулени, гонени, опозорявани, убивани, разпъвани.
Другояче не може и да бъде: мнозинството е неспособно да разбере доброто, освен след като го е отрекло и осъдило.
Затова кръстният път към Голгота ще бъде и ще пребъде за всички човеци, които вървят към истинско възкресение, тласкани от любов към себеподобните си. За награда те ще получат от тях трънени венци, плесници, заплювания и кръст. В края на пътя си, обаче, ще бъдат увенчани с венеца на Бога - възкресението в сила и слава свръхчовешки.
Прави доброто така, както Божият Дух ти нашепва в тебе, а не според разбиранията на хората и не се плаши от трънения венец.
Твоят път ще завърши с победа - възкресението.
Пламен
