Благодарим Ти, Баща наш, за великата любов, с която си ни възлюбил. Благодарим Ти за живота, който си ни дал. Благодарим Ти за ума, който си вложил в нас. Благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот. Благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил. Благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил. Благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме на живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята воля сега заради Духа, който си изпратил да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни, сега и всякога.
Амин.
Молитвата е дадена във Варна на 19 август 1903 г. при първата среща на Синархическата верига. След като я произнасят, Учителя се обръща към своите трима ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казва, че сега са трима, но ще станат мнозина. И по-късно молитвата се произнася на духовните срещи на Веригата, която нараства закономерно.
