НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Пеню Киров - №14

Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>№14</span></span></p> гр. Бургас, 1 март 1899 г.<br /> <br /> <br /> Любез. бр. Дънов,<br /> <br /> Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадва­хме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свиде­телства.<br /> <br /> Едно-две кратки съобщения имахме от Ар­хангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед.<br /> <br /> Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. су­тринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути про­дължава да ми говори на лявото ухо.<br /> <br /> Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което за­помних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост.<br /> <br /> Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съм­нението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?<br /> <br /> От Васил нямаме още писмо.<br /> <br /> Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.<br /> <br /> Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново?<br /> <br /> Относително кой час да се молим, ний из­брахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.<br /> <br /> Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да упо­требява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, то­гава и храчките му изобилстват.<br /> <br /> Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор.<br /> <br /> Твой в Христа Господа брат: П. Киров<br /> <br /> <br /> <p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>№ 14 (продължение)</span></span></p> <br /> Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което под­писваме в следующите десет свидетелства, ко­ито Духът на Истината ни дава.<br /> <br /> Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и ис­тинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който из­работва моето спасение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Вярвам в моя приятел — Господа Исуса Хри­ста, и във всичките мои братя — раби на Бога живаго. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. [подпис П. Киров и Т. Стоя­нов]<br /> <br /> Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]<br /> <br /> Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]<br /> <br /> Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]<br /> <br /> Амин<br /> <br /> <br /> Гр. Бургас, 28-и февруарий 1899 година</span><br /> <br /> <br /> .....................<br /> 63. Има предвид Тодор Стоименов. (П.К., №14, 01.03.1899 г.)<br /> <br /> 64. <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php?/topic/11600-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8E-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%E2%84%969/' class='bbc_url' title=''>Същият от бел. 44</a> (П.К., №14, 01.03.1899 г.) <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ