Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост. Изявил си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти. Показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта. Посочил си ни истината и виждаме Твоята святост. Изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда. Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела. Обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде. Просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри. Опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.
Благий Господи, Великий Отче на небето, избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във веки да Те славим.
Господи, Ти, който си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.
Благий Боже, който си ни дал живот и здраве, който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благословения всякой ден! Твоето слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му.
Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твоите чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа.
Амин.
Молитвата Хвала Учителя продиктува пред Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август 1907 г., Варна. Той призовава присъстващите да прочитат хвалението след всеки петък, определен за абсолютен пост.
