Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да прозябне* словото Ти в нашите сърца заради любовта Си, с която си ни възлюбил. Благий Небесен Баща, Авва, Отче, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, да свети името Ти на земята - това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани зад делото Си. Преклони сърцата на ония, които си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и величие. Благий Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка. Просвещавай ни да не се уклоняваме от словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите утоки**.
Един Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината, Един в зарящата виделина на живота ми, разшири душата ми, възрасти духа ми, възроди сърцето ми, просвети ума ми да Те славя сега и всякога.
Амин.
О.П. на В.Б.Б.***
Закваси сърцето си и думите на устата си с мъдростта, зрението и духа си — с истината, ръцете и силата си - с правдата, краката и подвига си - с добродетелта.
Тази молитва Учителя продиктува на годишната среща на Веригата, 16 август, неделя, 1909 г.
_______________________ * да прозябне (остар.) - да оживее, да прокара, да прорастне ** утоки (остар.) - извори *** обичен поздрав на Всемирното Бяло братство