| Алтернативен линк |
Обични Тодорчо,
Получих вашето писмо. Животът на Земята е едно благо, което трябва да се използва в смирение на Бога. Това служене винаги трябва да става по дух, в него да участват умът, сърцето и душата. А главният подтик на служенето е Любовта. Само тя едната, като първи плод на Духа, осмисля живота, дава подтик на душата да расте. Тя е заквасата на новия живот. От тази сила човек трябва да придобива все повечко всеки ден. Тя прониква едновременно през ума и сърцето. В писанията се казва: "Сине мой, дай ми сърцето си", аз превеждам: сине мой, отвори ми сърцето си. Защо? За да влезе тази жива сила. Онези, които не разбират Небесния език, предали са криво вътрешния смисъл на Любовта. "Отворй" подразбира приготвй условията, тъй както земеделецът приготвя своята нива. Трябва дълбоко оране и сеене навреме. Ако вашият ум схваща Божественото, ако сърцето ви възприема драговолно Любовта на Христа, ако душата ви посвещава всичкото свое време на нея, то животът веднага ще се промени във всички свои области. Невъзможното става възможно. Тук е потребно разумение на Божия Закон.