Благодарим Ти, Баща наш, за Великата Любов, с Която си ни възлюбил.
Благодарим Ти за Живота, който си ни дал.
Благодарим Ти за ума, който си вложил в нас.
Благодарим Ти за Добродетелта, която си турил като основа на нашия живот.
Благодарим Ти за Правдата, с която си ни заобиколил.
Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил.
Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил.
Ние се радваме на Живота, който си ни дал, и изпълняваме Твоята Воля.
Сега, заради Духа, Който си изпратил да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни, сега и всякога.
Амин.
Тази молитва е дадена на първата вечеря във Варна на 19 август 1903 г. След като я произнесли, Учителя се обърнал към своите трима ученици - д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казал: "Сега сте трима, но ще станете мнозина." И по-късно молитвата е произнасяна на духовните срещи на Веригата, която нараствала закономерно.
