Получих двете ви писма. П. Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим кога се видим. Времената, в които живеем, са важни. Не е мъдро за добрите хора да се занимават с дребнавостите на тоя свят. Кога се съдят человеците пред Господа, ще се съдят от думите си, от делата си. Бъдете съвършени, както е и ваш Отец. Вашите да бъдат такива, каквито подобава на человек, който е тръгнал да изпълнява волята Божия. Писано е, ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството Божие. Със своето невежество человек сам си създава своите нещастия. И за празните думи има отговорност. Има страдания в света и те се дължат на человеческото непокорство, на небесните закони.
Обсъждайте, обмисляйте нещата и тогава ги вършете. Вий се считате за по-силна, трябва да носите и повече. Вий имате повече виделина и повече трябва да разбирате и повече да прощавате. Децата често всичко бръщолевят, за тях е извинително, понеже се учат да говорят. Но който е вещ в говора, да греши е недопустимо. Така е то, когато някой има много учители.
