НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Личен бележник на Петър К. Дънов (1899)
Алтернативен линк

<span style=''><span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'>Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов</span></p></span><br /> <br /> 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.<br /> <br /> Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)<br /> <br /> Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.<br /> <br /> 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско.<br /> <br /> 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.<br /> <br /> 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.<br /> <br /> 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.<br /> <br /> 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.<br /> <br /> 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.<br /> <br /> 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.<br /> <br /> 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд.<br /> <br /> 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет.<br /> <br /> 1895г. - завръща се в България.<br /> <br /> 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.<br /> <br /> 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна.<br /> 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.<br /> 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.<br /> <br /> 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар.<br /> <br /> 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.<br /> <br /> 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.<br /> <br /> 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.<br /> <br /> 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.<br /> <br /> 1906 г. - установява се окончателно в София.<br /> <br /> 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година.<br /> <br /> 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство.<br /> <br /> 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.<br /> <br /> 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.<br /> <br /> 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година.<br /> <br /> 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".<br /> <br /> 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.<br /> <br /> 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си.<br /> <br /> 1929г. - открива Школата на планината Рила.<br /> <br /> 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година.<br /> <br /> 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".<br /> <br /> 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".<br /> <br /> 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.<br /> <br /> 1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас.<br /> <br /> 1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ