Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се да не би в изкушение да влезете", Мат. 26, 4. Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпит", Пет. I 4,12. И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците", Иак. 5,10. При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха", I. Йоан, 4,18. Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрени. А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания", Рим. 8, 27. Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ви казал, но не си още духом готов да ги проникнеш, но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда. Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още со смърт". Прочетете Павловата опитност във второто послание Кор. 11, 24, 31. Аз ти пиша тия неща в братски Дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасне в учението", Пр. 9, 9. Аз се моля за вас, щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила се показва обаче в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде Царство", Лук. 12, 32. „И ето аз съм с вас през всичките дни до окончанието на века." Ето това е нашето постоянно утешение, че Господ е постоянно с нас и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно, че се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни, ако се помрачават, то е от някоя слабост. Нека се трудим всеки ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим, станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, нашият небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас. Толкова близо, колкото ти говоря аз сега. Имаш ли някакво съмнение в моето писмо, че не съм го писал аз, твоят приятел, сега?
Вярвам, че нямаш. И защо? Защото познаваш почерка ми. Слога и писмото ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре, нали си се научил още да познаваш кога присъствува Господ при тебе? Ако не си научил белезите, няма да кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдание и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички, тогава е Христос най-близо да тебе, тогава Той идва сам да те утешава като приятел и добър баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо, на моята слабост, и аз казах в душата си посред тази безнадеждност, Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила.
