ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г. 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си. 227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г. открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна. 229 Това писмо се публикува за първи път. 230 Липсва дата и местописане на това писмо, но в архива на П. Киров то е подредено в тази последователност. 231 Петко Гумнеров. 232 През 1907 г. на събора присъстват 13 човека плюс Учителя П. Дънов: П. Киров, Т. Стоименов, М. Казакова, П. Гумнеров, Г. Гумнерова, К. Иларионов, Е. Иларионова, Анастасия д-р Желязкова, Т. Бъчваров, Д. Голов, Ил. Стойчев, М. Георгиев и Ат. Бойнов. 233 Бог-Отец; Исус Христос-Йехова Елохим; Светият Дух-Адонай. 234 Молитвата „Хвала“ е дадена на 19.08.1907 г. на събора във Варна. „Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост. Изявил Си ни Милостта Си и виждаме дълготърпението Ти. Показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта. Посочил Си ни Истината Си и виждаме Твоята Святост. Изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда. Разкрил Си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики Дела. Обгърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде. Просветил Си ни ума и виждаме Твоите творения, че всички са добри. Опасал Си ни със Силата Си и познаваме Твоето могъщество. И след всички добрини и благости, които Си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето Лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята грижовност, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“ 235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“. 236 Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“. 239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“. От 1907 г. присъства на годишните събори на Веригата. Негов е текстът на братската песен „Страдна душо“.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък