ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.

137  В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на

Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите  гуни;  основна  мантра,  изговаряна  слято  като  ом;  в християнството е проявен като амин или амен.

138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.

139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.

140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов). Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ, автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.

025]Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола

като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.

1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год. абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7 ян. – септ. 1910.

Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът?“, Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“, София,  1922.  100  с.;  „Опасност“,  сказка,  Свищов,  [1901],  24  с.;

„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;

„Спиритически   чудеса   или   доказателства   за   задгробния   живот“, София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед. Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота, или  Свързани  души“,  [Роман],  София,  1919,  173  с.;  Лумис,  Е.  У.

„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“,  София,  1907,  33  с.;  Браун,  П.  „Могуществото  на

душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40 с.;   Браун,   П.   „Откъслеци   от   тайната   наука,   или   Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си, или  скритите сили  в човека“,  София,  1919,  89  с.;  Рамачарака,  Йог,

„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.; Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-

1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.

025]Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,

прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В. Граблашов,1908, 56 с.

Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован  човек,  знае  руски  език.  Женен  е  за  Мария  Кючукова  –

дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.

142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната.

143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,

отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“.

144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен,  те  пристигат  в  града  на  22.05.  Ето  какво  пише  Пеню  в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“.