НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: times new roman,times,serif'><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10</span></span></span></p> <br /> <br /> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4  </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп.   Виделина,   Г.   І,   1903,   кн.   ІІ,   с.   22-26,   в   рубриката   Из съвременната  българска  духовност,  са  отпечатани  Мисли  и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията Благовремието.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>5 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>6 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Люцканов не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>7 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Десятъкът, който се внася в общата каса.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>8 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев Юрдана.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>10</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>9 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''></span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Тайната вечеря се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. 81.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>0   </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Александър  Георгиев-Коджакафалията    големият  благодетел  на град  Бургас.  Той  е  крупен  търговец  и  комисионер,  роден  в  с. Дюлгерия,  дн.  с.  Зидарово,  Бургаска  околия,  ок.  1830  година,  и  е</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>п</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>очинал в Бургас на 15 юли 1913 г.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>1 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>2 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се  нанасят  измерванията  на  главата,  лицето,  тялото  и  ръцете  на</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'> <span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>3 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Христо В. Велчев</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете- близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях, чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 4.01.2007). Павел и жена</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>м</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>у Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената  къща  на  П.  Киров  и  Ерифили,  намираща  се  на  ул.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''></span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Морска   14.   Вж   и   биографията   на   П.   Киров,   Епистоларни диалози, част І.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>5 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Поръчаните френологически карти.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>6 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>7 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Става дума отново за десятъка.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>8 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>14.06.2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>17.08.1903 г.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>11</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>9 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Тази обиколка продължава около 10 месеца.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>12</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>0  </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>12</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>1 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Синархическата верига.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'> <span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>12</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>2  </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва  католическо  богословие  в  Римската  духовна  академия.  След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник   и   го   изпращат   като   мисионер   в   северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил  (1896)  и  Ружа  Игнатиева  (1907).  След  като  решава  да  се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. Цар Асен 25 едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга Това бяхме, в главата  Малкият  клуб:  Той  беше  изящен  в  пълния  смисъл  на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и  с  маниери    у  него  всичко  фино.  Знаеше  да  говори  и  пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата.  Всяка  книга,  която  издаваше,  предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.</span></span></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ