Алтернативен линк |
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по-
късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих:
Любовта е извор. Тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно,
като нежна майка в душата человеческа
тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
Тази тайна който разбира,
той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.
А пък слънцето на живота, то ще овреме
человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
това е първообразът на песента „Любовта е извор“.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г. І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П. Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове. Така стихотворението придобива следния вид:
Любовта е извор, тя живота ражда,
Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми,
Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно.
Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината,
Благи чувства – скромни семки във душата.
Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна.
Слънцето пък на живота ще изгрее,
Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата
И разплоди на любовта семената.
По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през
1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През 1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“ неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.