НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: times new roman,times,serif'><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4</span></span></span></p> <br /> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва  друг  епизод  от  същото  пътуване  през  лятото  на  1901  г.:</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''></span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: Тази вечер ще отидем при постовия офицер. Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват... Нищо, ще се опитаме. Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: Има добри хора и между офицерите. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това. Вж. също и бел. 54.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>0 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. 12.08.1901 г.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>1 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Това писмо се публикува за първи път.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>2 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. 39.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>3 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член  на  баптистката  общност.  Той  е  евангелски  проповедник  и</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>х</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>ристиянски  поет.  Многократно  е  арестуван  от  руските  власти  за</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>п</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>роповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада Добър приятел, който през 1909 г. получава ново наименование Свидетел на правдата. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските  евангелисти.  На  9  март  1917  г.  след  тежко  заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов е в Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров. Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама. Пазете  се,  Лукавият  е  всял  своето  лошо  семе.  Днешното протестантство е за очи. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников, който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г. името  на  Колесников  не  се  споменава  в  писмата  на  П.  Дънов. [Сведение  за  семейството  на  Колесников  от  Изложение  на Българското  евангелско  благотворително  дружество  в  България  за</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>1900-1901 г.].</span></span></p> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4</span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>4 </span></span><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас. Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови</span></span></p> <br /> <p class='bbc_indent' style='margin-left: 40px;'><span style='font-family: Times New Roman","serif'><span style=''>от Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.].</span></span></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ