ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва  друг  епизод  от  същото  пътуване  през  лятото  на  1901  г.:

„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“. Вж. също и бел. №54.

40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08. Вторият събор на Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07. – 12.08.1901 г.

41 Това писмо се публикува за първи път.

42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39.

43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн. Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство. Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член  на  баптистката  общност.  Той  е  евангелски  проповедник  и

християнски  поет.  Многократно  е  арестуван  от  руските  власти  за

проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г. получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските  евангелисти.  На  9  март  1917  г.  след  тежко  заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.

През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов е в Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров. Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама. Пазете  се,  Лукавият  е  всял  своето  лошо  семе.  Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни

1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников, който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г. името  на  Колесников  не  се  споменава  в  писмата  на  П.  Дънов. [Сведение  за  семейството  на  Колесников  от  „Изложение  на Българското  евангелско  благотворително  дружество  в  България  за

1900-1901 г.“].

44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др. около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас. Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови

от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].