Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми.
Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата222. Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми.
Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе.
След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш?“. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна. Той каза: „Ключът за прогреса в Бога може да се даде само на хора, които са …“. Последната дума не можах добре да запомня –дали беше „твърди“, или пък „верни“.
След това в един сън ний градяхме с помощта на небесните една църква, обаче понеже камъните се правеха вън и готови ги занасяхме, където се градеше, то казаха, че ще измерят Светая Светих, та че ако се гради съгласно размерите, добре, ако ли не, ще да развалят Светая Светих и изново ще я направят. Дяланите камъни носехме по една каменна стълба, която се изгуби, а още и 10 души от работниците измрели, та се определи едни от майсторите да работят долу, а ний отгоре да теглим материала чрез въже с макара.
Поздравлявам Ви с Възкресение Христово, поздрави и всички приятели.
Твой верен Господу: П. Киров
П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми.
Същий
_________________________ Обяснителни бележки:
222 Не са открити сведения за тази личност.
223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София
