НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№91 (Пеню Киров)

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№91 </span></span> <span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000CD'> (Пеню Киров)</span></span></span></span></p> <br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>гр. Бургас, 3 април 1905 г.</span></span><br /> <p class='bbc_right'><span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>[до] гр. София</span></span></p> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Любез. бр. Дънов,</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189. Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали. Според съобщението Ви на Д-ра, който с писмото си от 11-и миналия [месец] ми явява, че Вий ми препоръчвате три неща: търпение, послушание и непоколебима вяра. При това с никакви неща да не помрачавам ума си и да следвам начертания път Отгоре, без никакво колебание.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Сега, търпението в мен е чакание. Послушанието – за да мога да бъда спокоен – подчинявам на разума. Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо. Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга. Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание проповедите, които проповядвах из България. Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си. Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми. Тогава при всичко, че аз Ви бях разбрал най-добре, преструвах се на щур, щото нямаше какво да правя, понеже думите Ви бяха истина, а аз [бях] слаб.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Засега ние тука сме всички добре с живота и здравето си, но болни откъм духовното здраве. Г-н Бъчваров бе тука преди няколко време и доста добре прекарахме няколко вечери. Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>Твой верен още Господу: П. Киров</span></span><br /> <br /> _________________________<br /> <span style=''>Обяснителни бележки:</span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. </span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma, geneva, sans-serif'><span style=''>190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото.</span></span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ