НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№85 (Пеню Киров)

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'>   <span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№85  </span></span><span style='color: #0000cd'><span style='font-size: 24px;'>(Пеню Киров)</span></span></span></span></p> <br /> <br /> <br /> <span style=''>гр. Бургас, 15 септемврий 1904 г., сряда</span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>[до] гр. Варна</span></p> <br /> <span style=''>Любез. брате Дънов,</span><br /> <br /> <span style=''>Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах.</span><br /> <br /> <span style=''>За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата.</span><br /> <br /> <span style=''>О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята.</span><br /> <br /> <span style=''>Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят.</span><br /> <br /> <span style=''>Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша. Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много.</span><br /> <br /> <span style=''>За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца.</span><br /> <br /> <span style=''>Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене, която закарах в Бургас. Но с нея още повече се огорчих. Дядо ми не ми дава място да си направя яхър и аз я дадох на други хора да я гледат.</span><br /> <br /> <span style=''>За Тодор ще ти кажа, че е тука, а също и Мелкон, но как му стои работата, още не се знае. За Арнаудова има надежда, но иска много труд. По-добре за никого да ти не говоря.</span><br /> <br /> <span style=''>Тъй стоя, по-нанакратко казано. С поздрав.</span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>Твой верен в Господа Христа: П. Киров</span></p> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ