№97 (Петър Дънов)

Търново, 20 февруарий 1904 г.

      Люб. бр. Киров,

  Писмото Ви от Ямбол, както и това, последното, от Айтос, получих.

Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие.

Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем.

  Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано oтдавна – не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това.

  Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте  получили  това  писмо  и  говорили  ли  сте  върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо.

   Поздрави Мелкона нарочно от мен.

Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще ли минете през Русе? Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня реченото. Само че започва по-рано три години.

    И тъй, Господ иде да се възцари.Пази  духа  си  бодър  и  крепък.  Ходи  с  кротост  и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила. Любовта Божия изглажда всичко.

Приеми моя сърдечен поздрав.

  Ваш верен: П. К. Дънов

Поздрав от сестра Казакова и на двама ви.