№96   (Петър Дънов)

Търново, 29 януарий 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Навярно сте се отегчавали духом с очакванието си както Павла. Но знаете, търпението в Любовта Господня е велика добродетел и тя след време ще принесе благословените си плодове за страдующата душа.

   Да   проникваме   в   мислите   Божии,   да   изучаваме Неговите пътища и да вършим Неговата Воля, това е нашето предназначение в тоя живот. И колкото по-добре схващаме Божиите мисли, толкова по-добре е за нашата душа, понеже тя  се  научава  от  опит  да  различава  доброто  от  злото, Любовта от измамата, Истината от лъжата, правдата от неправдата.

  За даденото Откровение за д-р Миркович ми се даде отговор от Господа. Д-р Миркович трябва да постъпи съобразно с духа на това искание Отгоре. Сам дa си направи завещанието според неговото душевно и сърдечно желание и след това да го представи на одобрение пред Господа.

Той  трябва  подробно  да  изложи  какво  има  и  кому какво е разположен да остави. Онова, което реши сам да остави за делото Божие, започнато от него, той може да Ви остави като настойник и разпоредител на неговата воля и в същото време, като означи в какво има да се употреби това, което завещава. Двата чека ще приготви от пенсията си, като отделя всякой месец по 40 лева най-малко. А това, ако     разбира,   е благодат за него.

Господ го опитва сега и ако той се окаже верен и готов с мир, с Любов, с правда да стори, което е право и добро пред Неговото лице, Господ ще го подкрепи да досвърши докрай всичко тъй, както би трябвало.

Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ

на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ   ми  е  поверил   да  го  пазя.   Може  да  го  упътя  във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа.

Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме,   понеже   Господ   е   с  нас.   Поздравлява  Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя.

Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми.

Има  да  Ви  съобщя  нещо,  но  само  кога  се  видим, според както е Господ отредил на своето време.

Приемете моя сърдечен поздрав.

  Ваш верен: П. К. Дънов