От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога слънце сутрин изгрява, кога слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става и с кърчази на извора отива и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Тъй, пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща.
Хубава мома, се синко, познава, кога лозе копае и то изобилно грозде дава. Лозе момински ръце добре познава, лозе момински ръце добре познава, лозе момински ръце добре познава.
Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава. (Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава.)
Хубава мома се, синко добре познава, кога на гумно жито отвява и във решето го пресява, в житници го туря и хляб на бедни дава. Нея всички, малки и големи, добре познават, нея всички, малки и големи, добре я познават.
Умна мома, синко, се познава кога книга във ръце си взема и скрито бъдеще разгадава.
Тя всичко във живота на място поставя.
Хубава мома, синко, е роса, що земя оросява. Тя е ангел, що от горе иде, при хора слиза и в дома им мир и радост внася. Тя е светла кат зората, тя е мила кат водата, тя е добра кат храната. (Тя е светла кат зората, тя е мила кат водата, тя е добра кат храната.)
