Господи, от лъчите на Твоята Любов съм озарен, викам към Тебе с радостен глас. Велик Си Ти, о Благ наш Баща. Излей над нас благодатта на Вечния Си Дух, да Те виждаме и Ти служим винаги. Господи, в ранните сутринни зори, когато размишлявам за Тебе и Твоето Величие, струи от светлина се сипят като бистър поток в ума ми, образуват светлата нишка, която ме свързва с Тебе, мой Отец.
Тогава чувствувам Те при мен и Твоята помощ получавам, която ме крепи. И като извор бистър на чисто влияние, който в този момент се ниже безчет пред мен и лъха в мен благоуханието на целия всемир.
Душата ми се събужда и плава в блаженство и от възторг запява: Хвала на Великото Ти Име, Цар на вековете. И тъй, Господи, сутринните размишления ме учат на Твоите закони, когато всичко още спи в омаен сън, обвит в дрехата на себелюбие-то, лъчите на изгряващото, но още не появило се слънце се вливат и галят грижливо всяка душа, да внесат нов, чист и свят живот. Единствената надежда Си ни Ти, Господи. Тогава, когато чистотата ни облива, когато Духът на Твоята вечност ни озарява и в нашия път сияе светлина, ние сме доволни, за това свържи ни с Духа Си.
