1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; дясната ръка се издига нагоре и напред до 45°, длан напред, лявата ръка назад с длан навън (назад). Ръцете образуват една линия (в крайното си положение). Тялото е устремено нагоре и напред (Фиг. 15.1).
В края на 2-ро време тялото и ръцете са обтегнати, левият крак се отделя за малко от земята. При ауфтакт се пее „а“, а при 1-во и 2-ро време на първия такт се пее „ум“.
3-то време - левият крак се изнася напред, както при ауфтакта, дясната ръка се сваля (надолу и назад) и лявата се изнася напред (и нагоре).
2-ри такт - 1-во време и 2-ро време - се правят същите движения, както при 1-во и 2-ро време на първия такт (но с разменени крайници) (Фиг. 15.2).
Горните движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката „Аум“ - седем стъпки. Упражнението се изпълнява четири пъти.
В ауфтакта и следващите три такта се пее 3 пъти „Аум“, в 4-ти и 5-и такт се пее два пъти „Ом“, в 6-и такт се пее „Ау“, а в 7-и (1-во и 2-ро време) - „мен“.
Обяснение: Има едно течение, което идва от Слънцето и минава през центъра на Земята, и друго едно течение, което изхожда от Земята, и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45°, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са надолу, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към Земята. Последователно повдигане на ръцете наклонено напред и нагоре, с последователно повдигане на нозете - това е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед е винаги свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.
