Музика: „Първият ден на Пролетта“ №7 - размер 3/4 - 41 такта.
Ний планините обичаме. Дивния Мусала възпяваме. При седмострунна арфа на Рила седим. Мощното Слънце посрещаме на ранина. Вечер сияйните звезди следим. И Луната прекрасна в небесната шир. Вечер сияйните звезди следим. И Луната прекрасна в небесната шир
Изходно положение: Последното положение на предното упражнение (Фиг. 7.1).
Ход на движенията:
1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во време - двете ръце се разделят встрани, като че късат нещо, при 2-ро и 3-то време - ръцете отиват в хоризонтално положение, като правят леки дъги, пръстите (юмруците) се разтварят с длани надолу (Фиг. 7.2).
2-ри такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време - ръцете се прибират в изходното положение.
Тези движения се повтарят до края на музика №° 7, като в 3-то време на този такт ръцете остават отстрани на тялото.
Обяснение: Двете ръце се поставят пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат встрани, като същевременно юмруците се разтварят.
Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. То е освобождение от старото и придобиване на новото. То е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени връзки, на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата.
Това е зов на освобождение, зов на излизане от затворите. Този зов ни казва: „Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота! Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта!“.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество.
