Музика: „Първият ден на Пролетта“ №4 - размер 3/4 - 26 такта.
Бляскави звезди-брилянти светли сказания мълвят. Грее чистата луна, безспир лети по своя път по небесна шир. И денят пристига след нощта.
Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение е изходното положение на упражнението, като се минава без прекъсване.
Ход на движенията:
1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; 1-во, 2-ро и 3-то време - дясната ръка се издига напред и нагоре, почти отвесно, с длан напред, а лявата ръка отива назад с длан навън (назад), така че ръцете да образуват права линия (Фиг. 4.1).
2-ри такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; 1-во, 2-ро и 3-то време - лявата ръка се издига напред и нагоре с длан напред, а дясната отива назад с длан навън (назад), както лявата в първия такт (Фиг. 4.2).
Забележка: Двете ръце описват възходящи и низходящи полукръгове. Тялото е изопнато напред и тежестта му пада върху предния крак, а задният крак се допира само на пръсти (до земята).
Тези движения се повтарят до края на музика №4.
На последния такт ръцете се спущат отстрани на тялото. (Лявата ръка изчаква, спусната надолу, прибирането на дясната ръка до тялото.)
Обяснение: Това последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за вечния път на живота. То говори за слизане и възлизане като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта - връх. Сиромашията е долина, а богатството - връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. След това отново се слага на земята. Това е слизане.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота. Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира Вечния път на Живота и да има правилно отношение към него.
