11 август 1911 г., вечерта

Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Христос казва:"Ако Думите Ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в Мене, каквото поискате, ще ви се даде". И после се казва още:"Аз ще ви се изявя, и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов". Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земните пластове, за да може да чуе зова на слънцето, за да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че като стои в земята, зърното е вече унищожено. Но в действителност е точно обратното именно това пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина е причината зърното да принесе своя плод.

Ние трябва така да се стараем да работим, че да живеем в два свята, защото както дървото живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. Не трябва да се обезсърчаваме от изпитите и страданията, защото по същия закон и ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Така например, ако плодовете на една ябълка искат да паднат преждевременно, стопанинът няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не трябва да бързаме и ако приложим това правило, животът ни ще стане светъл. Ако бързаме, тогава ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света тъй оплетен, човек не е в състояние да се свърже с Духовния свят, затова всички тези нишки трябва една след друга да се премахнат. Така че ако една душа иска с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда.

Христос казва: "Думите Ми да пребъдват във вас". Често хората искат прекалено много; някои пък нищо не искат. Но както едните, така и другите не са прави, защото човек не може, а и не трябва да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, понеже едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане, това значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да служи човек на своята душа, значи да привлича и усвоява всички благородни качества, които я повдигат...

Мнозина се питат как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Отначало добитъкът малко се поколебава, подскача, докато най-после започва да кротува. Така е и с духовете. Дойде ли един дух при вас впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с някое свое желание, тогава го изпитайте добре с ума и сърцето си станете в дадения момент съдебен следовател. Попитайте духа защо идва. Вижте какво иска, за какво го иска, какви ще бъдат последствията, ако го удовлетворите. И като се убедите, че желанието не е износно за душата, повдигнете се нагоре също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от баласта си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия баласт и олекнете.

Изобщо, придържайте се към правилото, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, чиято работа се състои в това да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлуе водата в къщата. Ако този човек прекъсне работата си, няма ли да постави жителите на къщата в опасност? Същото може да се каже и за вас, ако не изпълнявате постоянно и навреме своята работа. Ние имаме задължения към всички духове и към нашите ближни.

Ако ви дойде някоя нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и Безкраен, а ние нека изпълним това, което можем.

Пожелавам ви през идущата година да схванете добре и разберете какво е вяра, надежда и любов какво представляват те и как можете да ги развивате. Вярата е първото стъпало в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у вас. За да пребъдва човек, той трябва да има равновесие. В този случай при пълнотата ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата си. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те малки и големи са математически определени и това не е фаталност. Фаталността настъпва, само ако не вървим по Божествения Закон. Първото нещо в живота е послушанието. Затова когато чуете Господа, тръгнете, без да се съобразявате с другия глас у вас, който може би ви внушава: стой, стой. Всички вие трябва да слушате и с голямо внимание да слушате, защото няма случай в живота, когато за една лоша постъпка Господ поне най-малко три пъти да не ни е предупредил. Той предупреждава всекиго по три пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на добре и се оправят.

Аз искам тук, на физическото поле, да бодърствувате. И зная много добре защо сега, в този момент, вие спите. Спите, защото искате да се оправдавате. Но за вас е по-добре да бъдете будни. Размислете и вижте дали вие всички пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито сте. А през годината гледайте да развивате вярата без никакво съмнение. Вяра без съмнение, това е Абсолютното Право в Бога...

Никога не трябва да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да се борите сами с дявола. Помнете, че ако захващате борба не по вашите сили, горчиво ще се разкайвате. Борете се с него само когато Господ е с вас, във вас и около вас, защото този Голиат не се побеждава тъй лесно. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиат, но в Името на Христа; със силата на Духа (ножът на Голиат) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давид, която е вашият ум и вашето сърце, а така също и камък в прашката, който е Христос. Ножът, обаче, не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с

Голиат, а чак когато го уби, той извади неговия нож и му отряза главата. Схващате ли тази мисъл? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори.

Знайте, че вие имате у вас, в себе си, прашката, защото притежавате ум и сърце. А камъка, който е Христос, ще намерите, като се разходите „по потока на реката" (Първа книга на Царете, 17 глава, 40 стих: „И взе в ръка тоягата си, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торбичка, излезе срещу филистимеца с прашка в ръка"). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята. Той е вътре в нас. Той е един от най-усърдните работници в света и постоянно посещава хората, но те не Го познават, защото е облечен в много прости дрехи и никога няма да престане да разправя за своята или за вашата мисия.

Човек без изкушения и трудности би приличал на морските гъби, които си стоят все при едно и също положение, на една и съща степен на развитие. Само страданията са ни докарали до това положение, в което се намираме днес. Досега Христос ви е носил и не само вас е носил, но е носил и носи всички хора, които са около вас, и които Той изчаква да съзнаят колко безгранична е Неговата Любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия.

Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са разядени, покосени, отслабнали духом и пропаднали. Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способствува да загубите и камъка в нея. Когато се освободите от съмнението, ще знаете, че сте се освободили от един от най-опасните си противници. Щом се премахне съмнението, най.напред вярата ви ще се усили. Без него вярата у хората постоянно расте и укрепва в душите им. А зародишът на вярата е у вас.

Вярвам, че през изминалата година вие сте имали много изпитания и че сте се питали: Къде отиваме и какво ще стане с нас? На това ще ви отвърна: Не гасете свещта, която аз ви давам, угасете я чак, ако намерите друга, по-добра. Но докато я намерите, запазете тази и кажете на ония, които се опитват да ви учат, да се махнат от очите ви. Най-сетне вие трябва да се научите в това отношение и от опитностите на светските хора: Не пускай старото, докато не дойде новото. А вие в разсъжденията си изгасвате свещта и после изпадате в противоречия...