НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№55 /Пеню Киров/

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№55</span></span></span></span><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style=''> </span></span></span><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'> (Пеню Киров)</span></span><span style='font-size: 24px;'> </span></span></span></p> <br /> <br /> <br /> <span style=''>гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г.</span><br /> <br /> <span style=''>Любез. ми бр. Дънов,</span><br /> <br /> <span style=''>[до] гр. София</span><br /> <br /> <span style=''>От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце.</span><br /> <br /> <span style=''>Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо.</span><br /> <br /> <span style=''>Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни.</span><br /> <br /> <span style=''>И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин.</span><br /> <br /> <span style=''>Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви.</span><br /> <br /> <span style=''>Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний.</span><br /> <br /> <span style=''>Тук имах един заинтересован приятел56. Преместиха го в Хасково за контрольор при банката. Там се запознава с една госпожица Балканджиева и с брат57. [На] тази г-ца след молба говорил глас, който наричал себе си „Син Истинний“. Писа ми този мой приятел и ме задължи да питам. Питах и се отговори, че е сам Господ Исус и Неговият Дух я ръководи. Писах им и сега пак ми пишат доста работи. Тя имала около 35 г. и се не жени. Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже. И много други неща ми пишат за нея.</span><br /> <br /> <span style=''>Братко Дънов, поздравленията Ви все съм получавал, благодаря. Докторът не изпраща вноса си58, казва, че там си го внасял. Пиши ми и приложеното писмо на Колесников повърни ми.</span><br /> <br /> <span style=''>Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов.</span><br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>Твой верен в Христа Господа: Пеню</span></p> <br /> <span style=''>Адрес: Ул. „Дълга“ – колосвач.</span><br /> <br /> _________________________<br /> <span style=''>Обяснителни бележки:</span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г. </span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. </span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.</span></span><br /> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ