| Алтернативен линк |
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
Тази сутрин бяхме събрани около нашия обичен Учител на върха и в мълчаливо съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. Беше една от онези свежи, прохладни утрини, каквито настъпват в планината след продължителни валежи. Ниско под нас се разстилаха мъгли като обширно море чак до хоризонта. Планините, измити и чисти, се издигаха в прозрачния въздух като нов свят. Върховете се възправяха като богомолци в светлото мълчание на ранното утро. Ярките краски на зората преминаха във високи гами, достигнаха едва доловими нежни оттенъци, което показваше, че наближава изгревът. Изведнъж първият лъч блесна. Радостно, мощно, обилно даряващо, слънцето възлезе. Обкръжено със светла искряща диадема, то се издигна тържествуващо и неговия образ отразиха върховете и росните капки в многоцветни краски. Светла пътека се простря върху мъглите под нас.