НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)
Алтернативен линк


  

ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

  Минаха няколко дни в мъгли. Сегиз-тогиз преваляваше. Но днес мъглите почнаха да се разкъсват, да се движат по билата или дълбоко в долините и постепенно да се стопяват и изчезват. Най-после към обед небето се проясни, последните облаци се оттеглиха. Слънцето пращаше изобилно своите лъчи, милваше ни със своята топлина. Ние особено благодатно я чувствахме след влажните дни. Учителят ни изведе на една висока поляна близо до стана и там се разположихме. Така като се греехме на слънчевите лъчи, нашият обичен Учител почна да ни поучава и наставлява в добрия живот, който е живот в Любовта:

  – Любовта съществува във всяко същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.

  Да знаем кога да говорим, как да мислим, как да чувстваме, умни да бъдем – в това седи съвършенството. Без това Любовта не може да се прояви!

  За да придобиете Любовта, необходимо ви е смирение. Дойде ли смирението, знанието ще дойде и Любовта ще дойде. Извадете от себе си мисълта за превъзходство над другите. Знайте, че всеки човек, всяка душа има възможност да се облагороди, да се повдигне.

  Друг метод за развитието на Любовта е да се събуди във вас велик копнеж, да гладувате и жадувате за нея, както цветето за животворната влага и за слънчевите лъчи. Които гладуват и жадуват за Любовта, наситени ще бъдат. Ако искате Любов от Бога, Той може да ви даде, колкото желаете. Не се колебайте в Любовта. Идат добри времена. Много близо са. Останало е само една педя. Някой може да запита: „Тука ли ще бъде това?“ Тук на Земята ще бъде.

  Практически метод за развитие на Любовта е следният: посадете няколко черешови дръвчета. Отглеждайте и цветя, особено червени или с други краски. След две-три години ще почувствате едно много приятно чувство на Любов. Това е един практически метод за развитието на Любовта. Посаждайте също дини или други плодове.

  Всяко растение има в себе си скрити сили. Фикусът внася спокойствие в човека. Ако искате да станете активни, отглеждайте череши. Ако искате да развиете вярата си, отглеждайте сини сливи.

  И тъй, ако искате да се развивате, отглеждайте плодни дървета, цветя и зеленчуци. Поливайте плодните дървета и си казвайте:

  „Както поливам дърветата, тъй и Господ ще излее върху мен своето благословение.“ Искам да ви науча да служите първо на растенията и после на хората. Защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива няколко дървета, той е готов и на много хора вода да поднесе. Верният в малкото е верен и многото.

  Всеки един от вас, който иска да бъде обичан, трябва да има в себе си Живота, Чистотата и Разумността, която Бог има. Има ли човек тия три качества, той всякога ще бъде обичан и ще има условия да проявява Любовта. В това няма изключение. Любовта подразбира съвършенство. Щом направиш някоя погрешка, Любовта не може да се прояви!

  Важен метод за развитие на Любовта е служенето на Бога. Онзи, който служи на Бога, е в състояние да възприеме Любовта на Бога, става възприемчив към нея. Като служите на Бога, Той ще ви научи как да любите! Служете, за да усилите Любовта си! Да служиш на Бога, това значи да оставиш Божественото да минава през тебе безпрепятствено.

  Кога ангелите слизат при вас? Когато служите на Бога.

  Друг метод е следният: във всеки човек, когото срещнете намерете добрите неща, които Бог е вложил в него. Първото нещо, което изисква Любовта е: като срещнете някого, да намерите поне една възвишена черта в неговия характер, за която да го обикнете.

  Мислете добре за другите! Човек като мисли добре за другите, мисли добре и за себе си.;

  Ехото на всяка ваша мисъл ще се върне при вас. Вие ще я чуете един ден. Ако държите в ума си лошата черта на някого, тя ще остави отпечатък във вашия мозък и вие ще заприличате на този човек. Не ще можете да избегнете престъплението. Най-първо бъдете свободни от всички подозрения. Трябва да имате разбиране. Каквото видите, вие се съблазнявате. Защо трябва да се съблазнявате? Защо трябва да се опетнявате? Има закон: когато приписвате някому известно добро качество, то ще се върне върху вас; ако е лошо – също. По-добре е да виждате доброто, за да се върне то върху вас. Срещнете някого и казвате: „Той не знае нищо.“ Това ще се върне върху вас. Не се произнасяйте за човека, защото така вие се произнасяте върху работата на Бога, а вие не знаете, какво Бог ще направи от него. Бог още не е завършил работата си върху него. И ти сам още си незавършена работа на Бога!

  Ако мислите, че някой човек е добър, ако вярвате в това, той външно може да не е такъв, но ще знаете, че след време ще прояви своята доброта. Никога не търсете у хората недостатъците, недоразвитите неща, понеже с това вървите по обратния път, вредите на себе си. Законът е: Когато и в най-лошия човек, в разбойника, в звяра почувстваме присъствието на Бога, Той ще се прояви в него; това същество ще се пробуди и ще стане коренна промяна. Бог ще проговори в него. Можем да правим опити, за да се уверим в силата на този Божествен закон. Този закон трябва да го прилагаме всекидневно в живота си, за да повдигаме другите, да повдигаме себе си.

  За да познаем един човек, трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ние трябва да познаем нещата така, както са във вътрешния, Божествения свят. Колкото по-добри мисли и желания имаме за хората, толкова по-силни ще бъдем на Земята. Като изгубим добрите мисли и желания спрямо хората, ние изгубваме най-хубавото на Земята – нашите вътрешни приятели, ангелите помагачи. А развитието ни зависи от тези вътрешни приятели. Всеки трябва да съзнава, че както Бог е любещ, снизходителен и добър, така и ние трябва да бъдем.

  Когато един човек греши, не го съди. Ти не знаеш дали е грешник или не. Ако го съдиш, непременно ще бъдеш поставен в същото положение.

  Нито хвалете хората, нито ги укорявайте. Главното е – изпълнението на Божията воля.

  Одумването е голям недъг в сегашния век. Няма по-лошо нещо от това. Някой казва: „Ние не живеем добре, не сме напреднали.“ Че в какво седи напредването? Днес съм израснал един пръст. Това е определено за днес.

  Да държиш добрите черти на хората в ума си и да не критикуваш никого, това е сигурен метод за развитието на Любовта. От там ще започнете. Като търсите добри черти в хората, така ще започнете и да ги проучвате. Това е едно правило. И в себе си намери най-хубавото, намери най-добрата си черта, която Бог е вложил в тебе. От там започни. Това значи да познаваш себе си.

  Друг метод за развитието на Любовта е следният:

  Благодари на Бога за това, което ти е дал, за възможностите, които имаш, за всичко. По този начин ще възприемеш Божията Любов.

  Когато човек яде и не благодари на Бога, той е в светския живот; ако благодари, той е в Божествения живот. Така е и за всичко друго. Докато човек не съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро, нищо не може да постигне.

  Цяла наука е човек да бъде доволен. Не се иска много. Например, дойдеш при петото езеро „Махабур.“ Целия ден това езеро е твое – на твое разположение. Но като залезе слънцето, то вече не ти принадлежи. На другия ден ще имаш нов акт за това или друго място. За един ден може да притежаваш цялото пето езеро, фактически ще е твое. Днес всичкото това място е ваше, но до довечера.

  Някой е недоволен, че не е богат. Натовареният кон не е толкова свободен, колкото разтовареният. Като го разтоварят, той се радва. А вие скърбите, като ви разтоварят.

  Вие се стремите към богатство, слава и високо положение в света, обаче това е хромел – ще станете на брашно, нищо няма да получите, макар и да ви обещават много.

  Глупавият е недоволен, а умният е винаги доволен. Ако си недоволен, значи глупав си, когато си доволен, умен си.

  Станете сутрин, благодарете на Бога, че ставате. Благодарете, че има студ, че слънцето е изгряло, че се греете на огъня. Благодарете за вътрешното разположение, което Бог ви е дал. Върнете се в стана и поблагодарете на Бога за днешния ден, за доброто, което ви е дал, за живота, за ума, сърцето, тялото ви, за приятелите ви.

  Давам някому една порцеланова паница. Той казва: „Не я искам.“ Не е доволен от нея, оставя я. При оставянето тя пада и се счупва. Тогава имам друга паница пукната. Давам му нея.

  Да ви е приятно, че живеете на Земята, макар и да имате много горчивини. Животът не може да бъде лош. Под думата „лош живот“ разбирам следното: влезли са утайки в живота, но животът сам по себе си не може да бъде лош. Например, вие седите и ме слушате. Ако бяхте развили своите дарби и бяхте съсредоточили своя ум, щяхте да видите какви съкровища, какви богатства има тук на планината. А сега гледате, че всичко е затворено. Като дойдете до истинското знание, ще знаете това. Такива съкровища няма навсякъде; има ги само на особени места. Някой път може да се намирате на три пръста от мястото. Съкровищата, скрити в Земята, са за умни хора, които ще извършат Божията Воля.

  Трябва да имате правилни понятия за нещата. И да се пазите от неестествени чувства. Ако ме духа вятър, аз зная, че той върши своята работа. Ако има мъгла – също. Нали когато Мойсей отиде на Синай, цялата планина се обви в облак? Бог е Любов в цялото Битие. Като сме недоволни от Него, Той се оттегля и ни оставя сами, т. е. прекъсва се връзката между Него и нас. Тогава усещаме голяма самота. Това е още по-страшно.

  Когато човек отиде на планината с чувство на благодарност за всичко, Разумната Природа му дава богатства. Тогава той има условия да черпи от тях.

  Ако човек е разположен духом и е доволен от живота, той е отворен за горния свят на доброто и е затворен за долния свят на злото. Ако човек е неразположен духом и е недоволен от живота, той е затворен за горния свят на доброто и е отворен за долния свят на злото.

  Една сестра запита:

  – Защо Бог е допуснал едни хора да грешат, а други – не? Защо така е наредено?

  – Бог дава свобода на всички. Бог дава свобода на комара да те ухапе, да смуче кръв, но пък дава свобода на тебе да го бутнеш. Ако съм умен, ще го бутна, ако не съм умен, ще го оставя да ме ухапе и после ще кажа: „Защо Господ нареди да ме ухапе?.“

  Господ е дал свобода на изкусителя да те изкуси. Ако си умен, ще се противопоставиш. И едно дете може да върже героя, ако последният се остави да го вържат. Но когато детето почне да обвива въжето около него, достатъчно е той да си отдалечи ръцете, ще скъса въжето и ще се освободи. Изкусителят отива при най-силните.

  И така, благодарността води към Любовта.

  Човек не може да разбере Любовта в нейните мистични глъбини, докато идеята за Бога не стане ясна за него. За да проявите истинската Любов, трябва да изправите отношението си към Бога.

  Докато Природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта.

  Да оживее Природата за тебе, това значи тя да бъде за тебе жива и разумна – навсякъде да виждаш проявата на Разумното, на Бога!

  Имам да кажа много неща, но на хора, които са едно с Бога. И хиляда години да седят другите при мен, нито дума няма да кажа пред тях. Познавам хората, както те не се познават. Познавам и себе си.

  Знанието иде отгоре и ще се разкрива на хората според съзнанието им, според тяхната душевност.

  Всички форми, които съществуват в Природата, са азбука на една наука, която трябва да се знае, за да се осмисли животът. Дълги години ще я изучавате. И колкото повече я изучавате, толкова повече се разширява областта на изучаването.

  Сега трябва да поправите погрешките на вашите прадеди.

  Знанието, което добивате е ценно. Да кажем, че отивате някъде. Вие сте отличен цигулар. Какво ще правите? Ще свирите. Ще помагате на ближните си.

  Целият външен свят е предметно учение. Навсякъде, дето ходи човек, трябва да се учи. Чрез видимото ни учат за невидимото.

  Много знания можем да придобием, но най-потребно е онова знание, което може да ползва човека.

  Що е знание? Аз наричам знание, когато птичката може да хвърчи. Щом не може да хвърчи, това не е знание.

  Значи, знание е това, което можеш да направиш.

  На вас ви трябва знание, което има практическо приложение; не само да се натрупва в умовете ви, но да се приложи и да внесе мир.

  Човек трябва да има чистота, за да му се повери знанието. Ние имаме и други методи за работа. Има силни методи, чрез които може да се направи всичко!

  Ала за да разберете и приложите тези методи, трябва чистота! Представете си, че един човек има цирей и цялата му дреха е изцапана. Казвам му: „Има чисти дрехи, но не са за тебе още. Трябва да се пречисти кръвта ти, трябва да се избавиш от циреите. Тогава ще носиш тези добри дрехи, тогава ще употребиш тези силни методи за работа.“

  При сегашните земни условия човек трябва да има светлинка вътре в себе си. Вие искате да ви се открие новото знание. Но откриването върви последователно. Представете си, че вие се движите към планински връх. От този връх цялата местност ще се открие. Всяка стъпка към този връх, всяко усилие допринася за това. А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка. Ще се реализира всичко. Тъй че, всяка ваша опитност, всеки ваш стремеж допринася за постигане на знанието.

  Ти казваш: „Господ ще направи това.“ Но вие трябва да учите какво е направил Господ! Земята е училище и то има своя програма. Ти мислиш, че си много учен, а те турят в първо отделение. Намират, че не знаеш азбуката. Късат те, докато пробудят твоето съзнание и разбереш, че не знаеш. Две, три съществувания ще минат, докато разбереш това.

  Защо страдаш? Защото не знаеш!

  Природата като види, че някой работи неразумно с енергиите ª, взема му ги заедно с капитала.

  

  


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ