Веднъж Учителят беше поканен на чай от братята и сестрите, гости от чужбина.
Те го запитаха за духовната наука. Учителят каза:
– Необходимо е да се свържат физическата, духовната и Божествените науки. И това свързване да стане не само теоретически, но и практически. Там седи новото. В нашия живот ние се стараем да приложим именно това.
Непознатото за вас, то е важното.
Едно време Учителите са говорили на своите ученици с езика на посветените, и които са могли да разберат, те са се ползвали. Езикът на посветените е един. Той е език на Любовта. В езика на посветените не може да кажете една дума, ако не я помислите, почувствате и направите.
Любовта е емблема за езика на посветения: когато обичате някого, каквото кажете, правите го. А щом не го обичате, може да кажете нещо, но не го правите. У един български свещеник идва на гости калугер и му иска пари да пътува до София. Свещеникът отговорил, че няма пари. Приятелят на свещеника, който присъствал там, му казал после: „Знаеш ли, че този беше Христос?“ Свещеникът казал: „Така ли? Тогава щях да намеря пари.“
Когато обичаме някого, намираме пари.
Казано е: „За всяка празна дума ще даваш ответ.“
В думите има сила, по-малка или по-голяма.
Някой път страдате. Защо? Защото сте казали нещо, което не сте направили. А пък друг път се радвате, защото сте казали нещо и сте го направили. Божественото е: като кажеш, да го направиш.
Езикът на посветените има сила. Той е творческо слово. Искате да знаете кой е първоначалният, Божественият език. Като изговорите една дума от този език, ако сте скръбен, скръбта изчезва; ако сте болен, болестта изчезва; ако сте беден, беднотията изчезва. Тялото разбира този език.
Песента „Махар Бену“ не можете да изпеете вярно, ако не слезете да помагате. Слизате да помагате между тези, които Бог благославя.
– Забелязано е, че песните на някои народи, които дълги години са били под робство, са повечето тъжни.
– Има друго робство по-тежко. Това е робството на греха, в което човечеството е от много хиляди години. Сега вече е наближил краят на това робство.
Божествената светлина е проникнала Земята, но трябва възприемател у човека. В неговото съзнание вече се образува нова мрежа, с която да хваща тази светлина. Тази мрежа се образува у всички духовни хора и някои от тях почват да долавят известни неща от Невидимия свят.
Когато новата мрежа почне да се образува, челото се повдига постепенно нагоре.
В бъдеще разстоянията от ухото до окото (АО) и от ухото до горната част на главата (СО) ще станат по- големи.
А пък тази част, която е под носа, ще отиде навътре. Значи животинското в човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва.
У животните е развито съзнанието, а у човека – самосъзнанието. Свръхсъзнанието пък е новото съзнание, което сега се развива.
В подсъзнанието е складирано цялото минало на човека.
