НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)
Алтернативен линк


  

СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

  Веднъж с Учителя седяхме на билото, което е над Езерото на Чистотата. Урдините езера бяха под нас. Встрани се издигаха Рупите с фантастичните си очертания и непристъпни върхове. В прозрачния въздух те изглеждаха тъй близо до нас! При съзерцанието им чувствате, че сте в досег с една велика реалност, с един друг свят, тайнствен и вълшебен. Вечното и безпределното ви облъхват. Тук прозирате висшия смисъл на живота, висшия смисъл на човешките радости и страдания, защото те водят към един свят на хармония и красота.

  Небето беше чисто, синьо. Леки, светли облачета се движеха над планинските върхове. Дълго време прекарахме там в мълчание.

  После Учителят почна да говори:

  – Страданието е път към Любовта.

  Човешката любов започва добре, с големи планове, но свършва със страдания. Тези страдания са подготовление за Божествената Любов. Като дойде Любовта, туря се край на страданията; те вече свършват.

  Трябва да изтърпиш деветдесет и девет страдания, за да имаш едно благо на Любовта.

  Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега започва да се развива.

  Някои хора имат повече страдание, други – по-малко. Тези, които нямат страдания сега, ще ги опитат после. Например богатият не облекчава страданията на бедния, оскърбява го, обаче по- късно и той ще мине през тях.

  Много наши страдания и опасения са безпредметни. Те са само въображаеми неща. По някой път се чудите на вашите страхове и скърби. След като минат виждате, че те са били детинска работа.

  Има разлика между мъчение и страдание. Когато при страданието се ожесточаваш и обезкуражаваш, то се превръща в мъчение.

  Тебе те е повлякъл пороят, мислиш, че всичко е свършено, обаче има невидими същества, които непрекъснато работят и се стараят да те освободят от този порой. Те мислят за нас. Затова и в най-големите страдания човек не трябва да се обезсърчава. Разумната Природа повече милее за нас, отколкото ние сами.

  Бог дава условия на човека, за да учи. Когато той не използва тези условия, идват страданията. Те са изпратени, за да го спасят от по-голямо зло. По този начин Провидението иска да предпази човека от някоя глупост.

  Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид голямото зло, което ги очаква. И за да не налетят на големи злини и страдания, то им изпраща най-малките. Всяко страдание е необходимо, за да те спре и те накара да се повърнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкова, доколкото може да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се появи страдание в живота ти, нека се роди в теб желание да добиеш това, чрез което няма да страдаш, т. е. да добиеш желание да живееш в един свят, дето няма страдания. Смисълът на живота не е в страданието, а в щастието. Не говоря за онова щастие, което се губи като сапунен мехур. Страданията са признак, че сме нарушили някой закон на Разумните Същества. Когато престъпите техните закони, те спират бюджета, определен за вас, и болестите идват. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека.

  По някой път човек страда по причина на това, че помага на другите. Тези са висшият род страдания. Носиш погрешките на другите и знаеш, че ги носиш. Това е помощ. А друг път на никого не носиш погрешките и страдаш. Тогава е тежко.

  Много страдания ние сами си ги произвеждаме. Например, дадат ти ядене, ти счупиш паницата и яденето се изсипе. Има едно вътрешно разбиране. Трябва да се научим да разбираме Божиите пътища.

  Скръбен си. Казвам: „Тази скръб е за твое добро.“ Като дойдеш до завършените процеси, тази скръб ще се превърне в радост. Страданието е път за радостта. Когато човек плаче, дъждът полива неговите ниви, а когато се радва и се смее, слънцето грее и растенията никнат.

  Докато не сееш, не можеш да жънеш. Като страдаш, ти сееш. После ще жънеш. Състоянието на хората, които страдат, ще се смени така, както се сменят кофите на водното колело: празните и пълните кофи; пълните кофи се изпразват и обратно, празните се пълнят.

  Има закон: Във скръбта малко получавате от Разумната Природа, а в радостта много получавате. Постепенно трябва да възприемаме Божествения живот. Престане ли вливането на Божествения живот, идват страданията. Съвременните страдания се дължат на прекъсване на притока на Божествения живот в човека.

  За да можем да се запазим, трябва да възприемем Божествения живот, да държим връзка с Любовта!

  Всяко нещо, което става без Любов, води към мъчение, страдание и скръб.

  Ако у страдащия съзнанието се пробужда, неговото положение се подобрява, обаче ако страда и съзнанието му не се пробужда, не идва подобрение. Такова е положението на животните.

  Когато разбереш, че страданието е благо, чрез което Бог ти говори и работи върху тебе, не слез много време то ще мине и ще си замине, а ти ще придобиеш една голяма дарба. Чрез него разумната Природа ти казва, че си се отклонил от пътя и трябва да го намериш.

  Страданието събужда мисълта, кара човека да мисли, за да намери причините, които го карат да страда и да ги отстрани. Като отстранява причините, човек поумнява. Ако не бяхте страдали, не зная каква интелигентност щяхте да имате. Благодарение на големите страдания вие сте дошли до това положение, което имате сега. Всички Висши Същества са били подлагани на големи страдания.

  Има някои от тях, които не минават по този път. Те са от друга еволюция. Но понеже вие сте хванали този път, връщане назад няма. Той трябва да се извърви. Още отначалото са ви предупредили; вие сте решили да вървите по него. Те са ви питали и са ви казвали какво има по този път. Сега философствате, но един ден ще минете по-нататък, ще се радвате. Сега слънцето ту изгрява, ту се скрива зад облаците, но като се покаже ведрото небе, ще се радвате.

  Светът няма да се поправи, докато не мине през огън. Това са изпитания, страдания, през които всички хора ще минат, за да се пречистят.

  Страданията не са нищо друго освен грънчарство, при което грънчарят мачка глината, за да извае хубави грънци. След като ги извае, туря ги в пещта да ги изпече.

  Без страдание човек остава суров материал, глина. Докога ще страдате? Докогато се усъвършенствате! Докогато страданията ви се превърнат в радост.

  Докога ще продължават страданията? Докато слизате надолу. Като поемете пътя нагоре, те ще почнат да намаляват, а когато излезете на върха, няма да имате вече страдания. Колкото повече обичате Бога, толкова по-големи противоречия ще се раждат във вашата душа. Колкото повече противоречия се раждат във вас, толкова по-близо ще бъдете до Бога. И това ще продължава, докато влезете в Любовта, докато Бог ви настрои. Страданията ще дойдат до крайния предел на вашия живот и ще спрат. След като нагласи Бог цигулката ви, т. е. вашата душа, Той ще свири на нея. Никой не може да познае Любовта, докато не мине през големите страдания и изпитания. Те са граница за преминаване от обикновената Любов към Божествената. Какво нещо са страданията? Ти си затворен в едно яйце. Върху черупката удря един ангел, за да я счупи и ти да излезеш. Ти казваш:

  „Докога ще траят тези страдания?“ Докато се разчупи черупката на това яйце и излезеш на свобода.

  Като страдате, това значи, че воловете изорават нивата.

  Като се радвате, това значи воловете след работа отиват в гората, за да пасат свободно.

  Днес целият свят страда, изорава се почвата, в която ще се сеят великите блага на живота.

  Докато хорта не дойдат до съзнанието, че Великото Разумно Начало е вътре в тях, както и вин от тях, няма да се освободят от страданията.

  Радостта идва, когато изпълним Божия закон, а скръбта – когато не го изпълним. Това е мярка, за да познаваме кога го изпълняваме и кога не.

  Вие сте изпитали страданието само наполовина. Докато човек роптае, той не е опитал страданието.

  Христос е герой. Той издържа и разреши големите противоречия. Когато страдаше, Той изучаваше кои са подбудителните причини, защо хората говорят и постъпват към Него именно по този начин. Искаше да проникне в тези причини.

  Искаш да станеш гражданин на Божието Царство; ще те прекарат през огън, за да са сигурни в тебе.

  Сега ви предстои да минете по този път. Не мислете, че можете да минете по друг. Все ще те ранят: или в гърдите, или в гърба. Ако бягате, неприятелят ще ви рани в гърба.

  Бог обича онези, които Го Любят. Любовта е най-голямата победа.

  Онзи, който е минал през голямата скръб, той вече е разбрал Любовта.

  Нали е казано в Откровението: „Дойдоха онези с белите дрехи, които са минали през най- голямата скръб.“ Апостол Павел казва: „С много въздишки, с плач се влиза в Царството Божие.“ Това, което спъва хората е, че казват: „Не може ли да минем по друг път – без страдания?.“ Може и без страдания, но когато има Любов.

  Защо страдаш? За да добиеш Любовта. Защо ти е Любовта? За да нямаш страдание.

  След като изпита човек Любовта, ще отиде да помага на другите хора; той е вече свободен, може да вземе дял от страданието им.

  Това учение е за напредналите хора. Защото има мъчнотии, за които в никоя книга не можеш да намериш разрешение; има противоречия, при които можеш да се намериш в тъмнина и не можеш да се справиш със себе си. Вързан си, затворен си, стискаш си зъбите, не можеш да решиш въпроса. Какво ще правиш тогава? Ако разбереш смисъла на страданието, ще престанеш да страдаш и ще влезеш в Любовта. Мъченикът е излязъл извън страданието влязъл е в Любовта и пее в огъня. Не плаче, но пее. Как ще обясните това?

  

  


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ