Една сестра, която пише стихове, разговаряше с Учителя.
Той ª каза:
– Това усилие, което правиш сега да пишеш, може да даде много плод в бъдеще.
Дойде ти една мисъл. Тя трябва да създаде едно чувство и да се приложи без отлагане.
Ако отложиш мисълта, ще я изгубиш. Нещата не се повтарят никога. Те всеки път са нови.
Мисълта, чувството и делото трябва да вървят заедно.
Ако Божествената мисъл, която дойде в тебе, не създаде чувство и не премине в действие, връзката с Божественото я няма. Тя е прекъсната и липсват онези пълни условия за проява на Божественото.
Детето, което е в майчината утроба, когато прави движения и рита, получава нещо от нея. С тези движения детето държи майката във връзка със себе си. Спре ли да прави движения, тя вече не може да му помогне.
Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си.
