Веднъж Учителят ни говори за непостижимите неща. Той каза:
– Хората се безпокоят за непостижимите неща.
Това, което днес се изявява, е било непостижимо по-рано.
Във времето на Христа Учението беше постижимо само за дванадесетте, а за седемдесетте и двама души не беше постижимо. Те само се подготовляваха за него. Това, което тогава беше приготовление, сега ще стане постижение.
Християнството днес се намира пак в периода на приготовление. Когато дойде Царството Божие на Земята, то ще бъде приложение.
Някой казва: „Това, което имаме днес, християнство ли е?“ От днешното положение човек не трябва да се съблазнява. То е още приготовление.
Казвате за някои работи: „Непостижимо.“
Аз ви отговарям, че непостигнатите неща за дадения момент се намират в процес на приготовление. Един ден те ще се постигнат. Сега имате много противоречия. Тези състояния са едно приготовление.
Скъсат някого на изпит. Това е непостижимото за него. Втори път пак го скъсват. Но трети път изпитът е издържан и непостижимото става постижимо. Учение трябва. Като учи човек, непостижимото ще стане постижимо.
Този, когото скъсат в тази епоха, ще се учи в друга епоха.
Седемдесетте и двама ученици в онази епоха бяха скъсани на изпита. Без изпит не може.
