НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№52 /Пеню Киров/

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№52 /Пеню Киров/  </span></span></span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>[гр.] Бургас, 23 юний 1901 г.31</span><br /> <br /> <span style=''>Любез. ми бр. Дънов,</span><br /> <br /> <span style=''>Пристигнахме живо и здраво32. Жена ми твърде зле [я] хвана морето, а и мен малко.</span><br /> <br /> <span style=''>Тук намирам всичко разнебитено. Приятелят Тодор [е] ожесточен. Сърди се защо не му било отговорено на въпроса. Като че аз съм вместо Господа. „Да ми никога не поменуваш за спиритизъм, казва. Аз не вярвам вече [на] тези лъжи“ и др. т[акива].</span><br /> <br /> <span style=''>Д-рът и той [е] разочарован. Той иска солидарност и всичко, но сам се от целта отстранява. Той вече [е] решил да даде всичкия си имот на дружеството, което [е] основал33. Аз му напомних, че Волята Божия не е тази, че той според миналогодишното съобщение от общото ни събрание34 трябва да се ръководи. Казва, че не помнел таквоз [нещо]. Аз му занесох съобщението и му го прочетох. От което се види, че той трябва да го продаде и половината да раздаде на сиромасите, а другата половина – за делото Божие. Обаче той иска ново наставление. Казвам му, че това е Волята Божия.</span><br /> <br /> <span style=''>Аз исках, преди да си замине Д-рът, да дойдеш ти. Но Д- рът [е] турил намерение да си отиде и после, като си дойде в Бургас, тогава да се съберем. И след питание на Господа чрез мен и в двама ни се отговори, че той трябва да си отиде и после да се съберем. Ето и самите думи: „Нека предварително да отиде, защото само тогава ще разбере, че не е таз Волята Божия, която той сам планира, но оназ, която с време му е явена“.</span><br /> <br /> <span style=''>При това си [писмо] прилагам и неговото писмо до Илия Добрев35, което Вие да му връчите, или ако го няма, да питате где е и да му го изпратят от павилиончето там, гдето е.</span><br /> <br /> <span style=''>Ако в случай, [че] Добрев е там и ти даде парите, можеш да [из]разходваш от тях, за да дойдеш до Бургас. Ако ли пък не, то Д-рът, след като се върне от Сливен, ще ти изпрати пари, за да дойдеш. Д-рът сам заръча да ти пиша това.</span><br /> <br /> <span style=''>Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива.</span><br /> <br /> <span style=''>Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява.</span><br /> <br /> <span style=''>С Николай36 се събирахме. По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37.</span><br /> <br /> <span style=''>Твой верен в Христа Господа: П. Киров</span><br /> <br /> <span style=''>Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко.</span><br /> <br /> <br /> _________________________<br /> <span style=''>Обяснителни бележки:</span><br /> <br /> <span style=''>31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма.</span><br /> <br /> <span style=''>32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна.</span><br /> <br /> <span style=''>33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30</span><br /> <br /> <span style=''>(<span style='color: #000000'><span style=''>бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).)</span></span></span><br /> <br /> <span style=''>34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19-24.07.1900 г. Вж. също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.</span><br /> <br /> <span style=''>35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор<br /> на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов.</span><br /> <br /> <span style=''>36 Николай В. Велчев.</span><br /> <br /> <span style=''>37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223.</span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ