НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

СВОБОДАТА

Разговори при седемте рилски езера (1929-1942г.)
Алтернативен линк


  

СВОБОДАТА

  Тази сутрин тръгнахме в най-ранните часове. Още е тъмно. По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил. Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики. После, насядали на самия връх, правим малка закуска. Погледът на всички проследява голямото, леко огъващо се било, което с широк обхват обгръща долината на Урдините езерца, потънали в своите малки чашки, спящи, недокоснати още от светлината. Билото завършва с Еленин връх и се отсича отвесно. Оттук почват редица остри недостъпни върхове, пламнали сега от лъчите на слънцето – веригата на Рупите.

  Някои изказаха желание да отидем до Еленин връх. Учителят пита: „Желаят ли всички?“ Решението е взето единодушно. Да се ходи по меките била на планината е всякога хубаво, особено сутрин. Човек се движи в пространството, едва докосва Земята, погледът отива в далечната шир, мисълта е свободна и чувството е свободно. След няколко часа, насядали на тревистото теме на Еленин връх, любуваме се на гледките, които се разкриват оттук. Те освобождават от всички дребни грижи, пробуждат хубавия живот в човека. Някой повдига въпроса за свободата.

  Учителят каза:

  – Стремежът на човека към свободата е Божествен.

  Всеки иска да бъде свободен.

  Външната свобода се обуславя от друга, вътрешна свобода – от мислите, чувствата и постъпките на човека.

  Човек трябва да дойде до онези възгледи, при които ще добие своята вътрешна свобода.

  Чувствали ли сте какво нещо е свободата?

  Представете си, че сте затворени с окови..

  Дойдат да ви освобождават. Отвързват ви десните окови, отключват ви левите окови, но още сте в затвора. Отварят първата врата, втората, махат ви халата и вие сте свободен.

  Докато човешкият ум, сърце и воля не се освободят от оковите, човек вътрешно не е свободен.

  Вие искате да бъдете свободни. Човек трябва да извоюва своята свобода.

  Никой не може да ограничи никого. Човек трябва сам себе си да ограничава.

  Ако ви турят халат на затворник, ще се убедите ли, че сте престъпник? Проповядвали сте Словото Божие и са ви затворили. Ще се убедите ли, че сте престъпник? Аз ще превърна затвора в палат; през цялата нощ ще се разговарям с приятелите си, запалвам всички затворници. Тогава има смисъл да се седи в затвора. Това е правилно разбиране.

  Да се седи там и да се проклинат годините, това не е правилно разбиране. Ако обичаш Истината, онзи, който те варди, ще дойде при тебе и ще се разговаря с тебе през цялата нощ, а на сутринта ще стои да те пази. Същото ще направи и началникът.

  Сега вие сте в затвора. Тези окови могат да паднат.

  Когато помисля за Бога, в мен нищо старо не остава. Всички отрицателни мисли изчезват.

  Природата е един от най-хубавите институти за самовъзпитание. Всеки е свободен да прави, каквото иска, но като го направи, сам се ограничава. Тогава разбира, че свободата трябва да бъде разумна.

  Има закон: Когато ти ограничаваш Бога в себе си, не даваш да се прояви, разумната Природа те ограничава отвън.

  Свободен е онзи, който е здрав, умен и добър.

  Да кажем, че сте болен; кажете: „Ставам да работя за Бога.“

  Като познавате Бога, болките и всяко неразположение изчезват. Но ще кажете, че трябва време. Време трябва за човешките и ангелските работи, а за Божествените трябва само миг.

  В Божествените неща всичко е ясно и разбрано.

  Божественото прави човека свободен.

  И тази свобода трябва да я раздавате на всички хора – да станете извор.

  Трябва да имате ясна представа за свободата: щом човек греши, не може да бъде свободен.

  Свободата, която имате сега, е въображаема.

  Волът е ограничен. Той ще носи ограниченията докато стане разумен.

  Свободата ще дойде, когато станете разумни.

  Бог не иска да ни притеснява. Той иска да бъдем свободни. Той не те пита: „Защо направи погрешката?“, а казва: „Изправи я.“

  Трябва да се освободите от старите навици. Всеки ден обличайте нови дрехи. Старите не туряйте.

  Не обвинявайте никого! Не съдете никого!

  Свободен е само онзи, който може на всички да слугува. Ограничен е онзи, на когото всички слугуват. За човека говоря сега.

  Свободен човек е онзи, когото никакъв огън не може да изгори.

  Свободен човек е онзи, когото и като калят, не се окалва. Колкото и да го калят отвън, не губи равновесие.

  Щом дойде свободата, човек е радостен. Щом изчезне, той е мрачен, скръбен.

  Свободата и Любовта вървят заедно. Мисълта и свободата също вървят заедно.

  Само свободният може да люби. Само свободният може да мисли.

  Единствената среда, в която можем да живеем свободно, е Любовта. Свободата зависи от правата мисъл. А правата мисъл зависи от Любовта.

  Който люби, мисли право.

  Първото условие за свободата е Любовта.

  Свободата на човека зависи от неговото разбиране на Любовта. Колкото повече разбира Любовта, толкова по-свободен става.

  Като не обичате някого, вие го връзвате. Като го обичате, освобождавате го от въжетата, с които е вързан.

  Като любим и освобождаваме другите, освобождаваме себе си. Да обичаш един човек, това значи да го освободиш. Ако любиш някого и не го освобождаваш, не си на правия път.

  Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички.

  Свободата на човека зависи от доброто, което прави.

  Лошият човек постоянно се ограничава с престъпленията, които прави. Щом имаш лоша мисъл, значи изгубил си свободата си. Човек, както е излязъл от Бога, е свободен. И после сам се е ограничил. Това е вече вторично.

  Ние сме за разумната свобода, която почива на разумната Любов, разумната Мъдрост и разумната Истина.

  Щом вярваш, щом любиш Бога, имаш всички добри, съвършени същества на страната си; тогава ти си свободен.

  Свободата не е нещо единично. Тя е израз на живота на Цялото.

  Като станеш сутрин, помисли за своята свобода, за своята сила, за своята светлина и за своята доброта. В тях е Господ. Ще Го поздравиш и ще Му кажеш: „Господи, благодаря Ти, че си ми дал свобода, сила, светлина и доброта.“ Вечерта си кажи пак същата молитва. На другия ден сутринта пак. Щом си свободен, Господ ще ти отговори. Той ще ти каже: „Дете мое, през целия ден пази свободата, която съм ти дал.“

  Ако аз съм мома и дойде някой ри мен и ми каже: „Много те обичам“, ще му кажа: „Радвам се, че си свободен.“ Ако ми каже:

  „Не те обичам“, ще му кажа: „Съжалявам, че не си свободен.“ Като ми каже: „Искам да ти услужа“, ще му кажа: „Радвам се, че имаш сила.“ Ако ми каже: „Не искам да ти услужа“, ще му кажа: „Съжалявам, че не си силен.“

  Когато казваме, че трябва да бъдем силни, разбираме, че трябва да бъдем силно в Божествената Любов. За да бъде човек силен в света, най-първо трябва да започне с Любовта. Човек е силен дотогава, докато Любовта живее в душата му. В който момент Любовта го напусне, той става слаб. Не говоря за обикновената човешка любов, но за онази Любов, която внася идеал в човешката душа и която заставя сърцето да чувства правилно, умът да мисли правилно и волята да действа правилно.

  Каквото и да прави, човек трябва да го прави от Любов. Лек е животът, когато човек даде ход на Божията Любов в себе си. Не я ли разбере, той живее във вечно недоволство, т. е. в закона на промените. Иска ли да излезе от закона на промените, трябва да прояви Любовта.

  Който прилага Любовта, малко говори, много върши.

  Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително. Затова казват, че Любовта върши чудеса.

  Върнахме се през Урдината долина. Направихме голямо спускане до дъното на долината – до Урдината река. От нея поехме нагоре покрай Урдините езера към „Езерото на Чистотата.“ Днешният ден е богат с разнообразни впечатления.

  

  


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ