Веднъж пак пътувахме с нашия обичан Учител през седемте езера, като минавахме през Езерото на Чистотата. Там на високите поляни изпълнихме паневритмията, след което слязохме до самото езеро.
Учителят каза:
– Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. От хиляди години хората са живеели неправилно и има голямо наслояване на нечистотии. При такива условия нищо не можеш да учиш. Затова най-първо ще започнете с един процес на чистене и после ще започнете със знанието. Ти си млад. Като дете играеш и мислиш, че ще завладееш света. По едно време, като станеш на 40 – 50 годишна възраст, почва обратният процес и казваш:
„Тази работа е трудна.“ По-после си казваш: „Остарях, прегърбих се.“ И се чудиш как стана това. Не ти се иска вече да учиш. Преждевременно си остарял. Живял си със стари идеи. Това е задушаване.
Сега другото заблуждение е, когато човек казва: „Като отида на небето.“ Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи?
Ти казваш: „Остарях.“ И мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянката на живота. Ако това, което правиш, е в съгласие с Истината, то вечно пребъдва.
После ние минахме по ония светли била, окъпани от слънцето, които водят към седмото езеро, най-горното малко езерце, което Учителят нарича Главата – Шемхаа. Тук, като приседна на зелените поляни, край тихите води, Учителят каза:
Любовта е нещо съвсем неразбрано. Само, който я е опитал, я знае. Тя не може да се опише. Но има нещо по което тя се познава. За онзи, когото не обичаш, не искаш нищо да направиш. А пък за онзи, когото обичаш, всичко можеш да направиш.
Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш, то е проява на Любовта.
Някои казват: „Условията са лоши.“ Не, условията са лоши, защото вървиш по лошия път.
При Любовта искаш да учиш; тогава ставаш силен; изгубиш ли това чувство, пък ставаш слаб. Това става моментално. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила.
Щом изгубиш най-малкото равновесие в любовта, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение към един свой приятел;
Работата ти не върви. Когато сърцето ви е пълно с любов, вие сте експедитивни.
Всичко става много лесно с Любовта. Изчезне ли тя, изчезва песента и човек казва: „Не ми се работи.“
Когато човек изгуби Любовта, казва: „Нищо не искам, нито хората искам да срещам.“ – Когато момата изгуби Любовта, хвърля дрехите си, събува обущата си, ходи боса и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“
Щом изгубим Любовта си, изгубваме своите мисли, желания и действия, оставаме като суха, мъртва кост.
И тъй, потребно е да обичаме!
Ако в нашето сърце има Любов, скърбите, недоразуменията, всичко това ще изчезне.
Пред този свещен огън няма преграда в света, която да не се разтопи. Излъчвайте светлата струя на Божествената Любов. Тогава ще придобиете мекота.
Това е едно естествено средство за разхубавяване.
Учителят даде следното ново мото, което изговорихме три пъти: