Веднъж край второто езеро, след паневритмията, Учителят каза:
Природата е жива и разумна.
Когато дойдете сред нея, все ще възприемете някоя идея, с която ще се върнете. Това ще осмисли вашето идване тук. Ала най-напред трябва да се откажете от всичките си стари възгледи. В бъдеще всеки министър, всеки управник, всеки общественик трябва да се качи първо на най-високия планински връх и след това да поеме работата.
Хората ходят на изложби по градовете, а тук има изложба, приготвена от хиляди години.
Ония, които идват тук, чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън.
Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в Природата в малките работи прави чудни неща. Например, каква интелигентност с каква четка е работила върху крилата на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство.
Природата използва всяка работа. Няма нищо, което не се е използвало. Писанието казва: „Всичко, което става, Бог го превръща в добро.“ Това прилича на следното: Ако напишете най-произволни линии на черната дъска, художникът ще си направи от тях, каквато иска картина. Също тъй, каквото и да направиш, провидението ще използува твоята постъпка. Тя ще влезе като елемент за някое добро, като че ти си работил за това.
Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе Той, канарите, силите биха ни препятствали, пътят ни щеше да бъде затворен.
Това, което става в Природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: „Така и вие трябва да греете.“
Работата при Божественото всякога е приятна. Щом работите нещо и ви е приятно, то е Божествено. А когато сте недоволни, то е човешкото. Като сте недоволни, Господ ще ви каже: „Стига толкова.“
Днес вятърът тласка палатките насам-нататък. Това е предметно учение за тебе. Ти не си ли една палатка? Като те тласкат ветровете на живота, трябва да устояваш.
