НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№50 /ПЕНЮ КИРОВ

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№50 /Пеню Киров/  </span></span></span></span></p> <br /> <br /> <span style=''>гр. Бургас, 21 март 1901 г.</span><br /> <br /> <span style=''>Любез. ми бр. Дънов,</span><br /> <br /> <span style=''>Писмата ти от Варна и онова от с. Гьозекен получих, но само че това, второто, получих на 20-и того и не можах да намеря това лице, за да Ви пиша и [да] пратя писмо по него.</span><br /> <br /> <span style=''>Благодарен съм много, загдето ме не забравяш.</span><br /> <br /> <span style=''>Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт. Историята е следующата: В този ден на обяд, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми. После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там. Като ме прегледаха, казаха, че е много навътре и не може ми се помогне, а да се обърна за съвет към Д-ра. Отивам да диря д-р Миркович – и той го няма, а болките много, и при това все се мъча да повръщам и ми текат от стомаха слюнките. Знам, че Сатана ми направи това, но какво да правя. От мъки отивам при морето, защото ми беше стидно да обръщам вниманието на хората в града. Аз бях се молил, като отивах в болницата, но рекох да се помоля пак на Отца. И тъй и направих. Докато изказвам, че никой освен Него няма да ми помогне, ето, че се издух с голяма сила и повърнах малко храна, което по-рано, колкото и да се мъчих, не можа да стане. И даде Бог, и се избавих. Боля ме пищеварителният канал няколко дни, но днес съм здрав и добре. После ми каза Гавраил, че това било дело на Сатана, но Бог осуетил неговите намерения.</span><br /> <br /> <span style=''>Добре щеше да сториш да дойдеш в Бургас.</span><br /> <br /> <span style=''>Докторът си замина. Не зная получи ли писмото му, пратено от бр. Тодор. Неговият план по работите за разпореждане на имота му не ми се харесва29.</span><br /> <br /> <span style=''>Ний тук чакаме Господа.</span><br /> <br /> <span style=''>Съкратявам писмото си, защото всичко с писмо не може.</span><br /> <br /> <span style=''>Приеми сърдечните ни поздравления от всички ни тук, за които ти е известно.</span><br /> <br /> <span style=''>Твой верен в Христа Господа: П. Киров</span><br /> <br /> <br /> _________________________<br /> <span style=''>Обяснителни бележки:</span><br /> <br /> <span style=''>29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович.</span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ