№ 49 /Пеню Киров/
гр. Бургас, 28 февруарий 1901 г.
Любез. ми бр. Дънов,
[до] гр. Н[ови] пазар
Вярвам да сте получили писмото ми от 20-и того. Въпросът относно Гавраиловото съобщение за мен, за което исках отговора Ви, види се не сте питали още. Но казвам Ви, че по разни причини и наставления Отгоре, аз се освободих от жена си. Кажи, че аз я напуснах, кажи, че те ме изпъдиха. И то тъй ме изпъдиха – само един человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне. Десетгодишният ми труд загинва от техния произвол. Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен човек не може изтърпя. Човек може да припадне.
Аз бях укрепяван от Божия пратеник Гавраил няколко пъти и туй, което се искаше да направя, укрепен със силата Божия, аз [го] направих. Не беше лесно, пак казвам. Но ми се казваше: „Дерзай!“. Отпосле разбрах, че непременно трябваше да бъда аз освободен. Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава.
Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила.
Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по обяд, а на 27-и по обяд – окончателно.
Ето и едно от съобщенията:
Съобщение на Пеню и Т.
26 февруарий 1901 г., вечерта, часа 8
Пеню...[липсва съобщението]
От всичко, дотука изложено, вярвам, ще разбереш малко работата. Сега остава от твоя страна да ми явиш нещо.
Такова ми е положението засега.
Приеми сърдечните ни братски поздравления, от бр. Тодор и мен.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров
Адрес, чрез книжарницата на бр. Хр. В. Велчеви22.
С[ъщий]
Не ме забравяй!
С[ъщий]
_______________________
Обяснителни бележки:
22 Братята Димитър и Христо В. Велчеви са по-големи братя на Николай В. Велчев, печатар, книжар и автор на евангелски брошури. Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І. Книжарница „Хр. В. Велчев“ отваря врати в Бургас около 1893 г. Там се продават учебници, книги за прочит и разни канцеларски материали. През 1897 г. Христо Велчев отваря и печатница. Същата година започва да издава книги.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)