Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, Знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т.е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях.
У ч и т е л я
Само онзи има знания, който спазва законите на Разумната Природа. Свободата седи в изпълнението на тези закони. Преди нарушението на един Божествен закон човек е свободен, но нарушението му го ограничава, той изгубва своята Свобода. Човек, който не е турил нозете си в циментовата каша, е свободен, но като ги тури в нея и тя се втвърди, той не е свободен.
Злото, което човек извършва, го ограничава, лишава го от Свободата му. Когато човек направи престъпление, губи Свободата си. Като прави Добро, придобива Свободата си.
Разумният Живот е в съгласие с Божествените закони. Ето защо само при Разумния живот може да се говори за Свобода. Свободата иде от Разумния живот. Всички Разумни същества са свободни. Учителя казва:
Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли.
