Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на Доброто. Друг път изпитвате Радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на Доброто.
У ч и т е л я
Когато човек прояви Доброто, хиляди други хора в света, които са сродни нему, ще добият подтик да направят Добро. Когато човек направи престъпление, пак множество хора, сродни нему, ще добият подтик да сторят същото. Ето защо човек със своите мисли, чувства и постъпки е отговорен, понеже това се предава и на другите.
Учителя казва:
Ти отиваш при една бедна вдовица да й помогнеш. С това даваш подтик на хиляди хора да направят Добро. Това е закон. В даден момент ти не си изпратен при всички бедни, а само до един. Ти си едно звено в Природата. И ако ти се откажеш да вървиш напред, то мнозина не ще се мръднат.
Щом извършиш престъпление, всякога ще почувстваш скръб в душата си. Същото ще почувстваш, ако извършат престъпление други хора, които са в същото поле. Следователно скръбта, която съществува в света, в много случаи е признак за известно престъпление, което е извършено.
Някой казва: “Много тежко, мъчно ми е днес.” Скръбно ли ви е, ще знаете, че или вие сте извършили престъпление, или някъде по земното кълбо някой е извършил такова.
