СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА
Страданието – това е език на Природата.
Чрез страданията Природата учи човека на Мъдрост.
Чрез страданията Природата иска да ни направи разумни.
У ч и т е л я
Чрез страданията човек се учи да мисли.
Всяко нарушение на Великите Божествени закони е допиране с пръст до пламъка на свещта. Всяко такова нарушение води към страдание. И чрез тях зрее в съзнанието на човечеството една разумност, проблясва една светлина, че трябва да живее в съгласие с великите закони на Природата.
Учителя казва:
Противоречията в Живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите.
Страданието ражда подтик в човека да мисли за неговото отстраняване. Ето защо чрез страданията Животът се организира и оформя.
Учителя казва:
Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява.
При страданията човек се свързва с всички същества, които страдат, започва да ги разбира, да влиза в положението им. Всички страдащи стават близки за него.
Когато ви дойде страдание, помислете за всички същества, малки и големи, които страдат. Няма същество на Земята, което да не страда.
Аз наричам умен човек този, който вижда не само своите страдания, но и тия на окръжаващата го среда.
Като му дойде страдание, той знае защо е дошло и може да го отстрани.
При страдания човек се освобождава от много криви схващания и мисли. Те изгарят. И той се подготвя да възприеме една нова Светлина.
При всяко страдание се присажда едно ново качество в човека. Тази е философската страна на страданието.
Ще бъдеш много разумен, да не вдигаш много шум, за да не се счупи присадката.