Всички хора са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от Любов. Който пожелае да служи на Бога от Любов, у него непременно ще се събуди известна дарба или талант, който постепенно ще се разраства. Който работи с Любов, в една година само може да се научи да свири като някой от видните цигулари. Чрез Любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, а светиите – Учители. Това са велики процеси в Космоса, за постигането на които се изискват стремеж и големи усилия.
Любовта може да произведе в човека два различни резултата: от една страна, може да събуди съзнанието на философа, да разбира красотата и величието на Божественото в света. От друга страна, може да събуди съзнанието на поета, който възприема Красотата в Природата. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от Любовта. Всеки човек, бил той философ, поет, музикант, художник, който иска да бъде велик, трябва да почне с Любовта.
Ако поетът, ученият, музикантът възприемат Любовта, техните произведения ще имат силата да преобразят човека. Всеки, който прочете или чуе едно произведение, написано с Любов, ще се преобрази. У него ще стане преврат.
Ако писателят е проникнат от тази велика Любов, като топне перото си в мастилото, ще напише нещо велико и красиво. Ако един художник изпълни малкия закон на Доброто, може да нарисува велики картини.
Някой иска да пише по известни въпроси. Преди да пише каквото и да е, трябва да се запита има ли диплома на Любовта. Нека свърши по Любовта и тогава да пише. Поетите трябва да възпяват Любовта, но по какъв начин? Каква Любов е тази, която допуща съмнението и подозрението? Който има трите основи на Живота – Вяра, Надежда и Любов, ще бъде истински поет и музикант. Такива са онези, които работят с Любов. Всички поети, музиканти, художници, учени, които са създали нещо велико, са били хора на Божията Любов.
